Санкциите на Вашингтон са престъпление срещу човечеството

На пресконференция в Съюза на българските журналисти посланичките на Венецуела и Куба запознаха обществеността с настоящата ситуация в страните им. Двете държави са обект на тежки санкции от страна на правителството на САЩ, като основното им "прегрешение" е желанието да развиват социализъм. Събитието бе уважено и от посланика на Сирия у нас, както и от представители на дипломатическите мисии на Русия и Палестина. 

Н. Пр. г-жа Ориета Капони, посланик на Венецуела в България, представи данни за влиянието на санкциите върху всекидневния живот на хората. Тя подчерта, че основната тежест от тях пада именно върху народа, а не върху правителството и оприличи поведението на американските власти като провеждане на геноцид спрямо венецуелския народ. В подкрепа на тази теза г-жа Капони цитира американския вестник "Вашингтон поуст", който признава, че настоящите санкции са равносилни на "ядрена война" по силата на унищожителния си ефект. Венецуелската посланичка изтъкна също, че страната й няма нужда от хуманитарна помощ, а настоява просто да бъдат отблокирани нейните сметки в чужбина. В момента около 5,5 млрд. долара от държавните средства са блокирани в различни американски, европейски и други международни банки напълно незаконно. Тъй като тези действия са в резултат на едностранните санкции на Вашингтон спрямо Каракас, те нарушават международното право и на практика представляват кражба, която има директни последици върху живота във Венецуела. Посланичката цитира изказвания на независими експерти като докладчика на ООН по въпросите на човешките права Алфред-Морис де Заяс и икономистите Марк Вайсброт и Джефри Сакс, които са единодушни, че от юридическа и морална гледна точка тези санкции представляват престъпление срещу човечеството. До момента санкциите са причинили смъртта на 40 хил. души, като тази цифра нараства ежедневно. 

Н.Пр. г-жа Капони даде и конкретен пример как санкциите водят до загуба на човешки живот, като разказа за съдбата на 25 венецуелски деца, които по силата на междудържавна спогодба е трябвало да пътуват до Италия за трансплантация на костен мозък, но 4 от тях не са могли да бъдат спасени. Причината е отказ на международна банка, която своеволно е задържала преведената сума от 5 млн. долара и те не са могли да стигнат до италианската страна. Нещо повече, въпреки публично представените доказателства за обратното случаят е използван от опозицията и лично от самопровъзгласилия се за президент Хуан Гуайдо, за да се обвинява правителството на Николас Мадуро, че е откраднало въпросните средства. Само в периода 2017-2018 г. са били блокирани 300 млн. долара, предназначени за покупка на медикаменти и ваксини, а само нуждаещите се от хемодиализа, засегнати от враждебните действия на Запада, са 15 000 души. 

Изключително затруднено е и осигуряването на хранителни продукти от първа необходимост за правителствената програма за помощ на най-бедните слоеве на населението, обхващаща над 6 млн. души. 

Н. Пр. г-жа Капони изтъкна още, че всички тези престъпни действия на американското правителство имат за цел да докарат венецуелския народ до нищета и невъзможност за нормален живот и така по-лесно да бъде заменено настоящото правителство с марионетно. Тя цитира бившия посланик на САЩ в Каракас Уилям Бромфийлд, според когото санкциите трябва да бъдат засилени колкото може повече, така че да се постигне максимален колапс на венецуелското общество и по този начин американската кампания срещу страната да бъде доведена до възможно най-бърз успешен край. По данни на венецуелското правителство общите щети от американската блокада до момента възлизат на невероятните 130 млрд. долара и това ясно показва лицемерието на аргумента, че става въпрос за защита на венецуелското население от "диктатурата" на Николас Мадуро и неговия предшественик Уго Чавес.

Думите на венецуелската посланичка бяха подкрепени и от Н.Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан, посланик на Куба в България и експерт по международно право. Тя каза, че това, което се случва в момента с Венецуела, се случва и с Куба вече почти 60 години. Н.Пр. г-жа Милиан посочи, че по силата на международното право никоя държава няма право да приема закони, чието действие е насочено извън собствените й граници, и даде пример с действащия и днес закон Хелмс-Бъртън, приет по времето на президента Бил Клинтън и представляващ директна намеса във вътрешните работи на Куба. Тя също така отрече, че Куба предоставя военна помощ на Венецуела - каквито са обвиненията от Вашингтон. Вместо това "армията" на Хавана там се състои от бели престилки, т.е. лекари, които са там по чисто хуманитарни съображения. Изтъквайки опита на Куба в борбата със санкциите, тя призова за международна солидарност с двете държави и продължаване на съпротивата, ако трябва с десетилетия.