Сърбия била склонна да участва в АЕЦ "Белене"

Българският премиер Бойко Борисов е получил от сръбския президент Борис Тадич потвърждение, че Сърбия ще участва в проекта за изграждане на АЕЦ "Белене".
По повод срещата от събота със сръбския президент във Варна Боросив каза: "Беше важно да се каже с колко процента и колко пари като акционерен капитал Сърбия ще участва в построяването на АЕЦ "Белене". Така че остана, когато намерим и европейски инвеститори и стане ясно цялостното финансиране на проекта, те ще участват в зависимост от това колко пари имат, с толкова процента". Борисов заяви, че има твърдото "да" на Тадич.
По отношение на цената премиерът ни добави, че договорът за двата реактора за АЕЦ "Белене" е за 4 млрд. евро, но в договора има т.нар. инфлационен индекс и руската страна към този момент претендирала за близо 2.8 млрд. евро индексация на цената. Като се имали предвид и 500 млн. евро за консултанта, инфраструктурата, и лихвите по заем по-вероятно било цената да е между 6 и 7 млрд. евро.
Сръбският министър на енергетиката Петар Шкундрич заяви, че за Сърбия би било добре да участва в строителството на АЕЦ "Белене", съобщава белградският в. "Блиц" в събота. "Това би било добре, независимо от процента на нашето участие, защото по този начин ще имаме задоволително производство на чиста и евтина електроенергия", заявил Шкундрич. "Блиц" отбелязва още, че АЕЦ "Белене" ще бъде завършена за 7 години и ще струва до 7 милиарда евро, като на Сърбия било предложено да участва в строителството с 5%, което значи, че то ще й струва между 300 и 350 милиона евро.
Българският премиер и сръбският президент са взели в събота решение и за маршрута на газопровода "Южен поток", който трябва да доставя руски природен газ през Черно море за Западна Европа.
"За Сърбия Димитровград е най-удобният маршрут, а за нас това не е толкова важно, защото линията на газопропровода така или иначе минава през София. Радвам се, че можахме да удовлетворим молбата и да помогнем на съседите", уточни Борисов.
Русия вече е сключила междуправителствени споразумения за изграждането на газопровода с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия. Планирано е газопроводът да бъде завършен в края на 2015 г.