Сърцето и аз

Ирина Краснополска

Прочутият кардиолог, академик от Руската академия на науките, Юрий Бузиашвили, разговаря с нас за това, как и защо неразположението на отделен човек може да влияе на социума на всяко общество, за това как този процес може и трябва да се регулира.
- Юрий Иосифович, Русия винаги се е стремила към внимателната профилактика на заболяванията. В същото време медиците на Запад, в частност, американските, смятат за свой главен приоритет лечението на вече откритата болест. Кое, според вас, е по-важно?
- В САЩ още през 60-те години на миналия век колегите забелязаха: голям процент от хора с благополучни физиологични показатели страдат от инфаркт на миокарда не по-рядко от останалите. А още по-важно е, че умира или се превръща в инвалиди висококвалифицирано и трудоспособно население. Учените се замислили как да се преборят с този проблем. Веднага ще отбележа: прагматичните американци никога не са пестили пари за здравето си. Отчасти поради тази причина тяхната кардиология и кардиохирургия са начело на световните постижения. Към края на ХХ век в САЩ са се извършвали над 500 хиляди операции и един милион ендоваскуларни процедури при исхемична болест на сърцето. Сега броят на такива намеси приближава 2 милиона! В Русия те са малко повече от 120 хиляди.
- Тоест основният двигател в здравеопазването на всяка страна, всеки политически строй и социална ориентация е икономиката?
- Винаги съм го казвал и ще продължа да го твърдя. Здравият човек е трудоспособен и патриотично-отговорен човек. Но, колкото и да е странно, тук също има свои "скелети в гардероба".
- Какви?
- В същите САЩ огромни пари се инвестират в свръхнови технологии, в оборудване на лечебни учреждения, но прогресът е толкова бърз, че тези инвестиции невинаги успяват да се оправдаят. Затова американците, които толкова внимателно броят парите, стигнаха до извода, че все пак е по-изгодно да се профилактира заболяване, отколкото след това усилено да се лекува то.
- От каква възраст трябва да се заемем с профилактика на здравето си?
- От детството. Говорим за това постоянно. Това ни казваха нашите велики учители. На това са ги учили и тях самите. Профилактиката е основата на здравето и днешното ниво на нашата медицина може да предотвратява много от заболяванията, особено - на сърдечносъдовата система. Щом може, значи трябва. Формулата е лесна. Призовавам хората да не се надяват само на лекарите-целители с вълшебни таблетки и чудо-сиропи. Това е добре само в приказката за доктор Охболи. В живота всеки човек е длъжен да следи своето самочувствие, да контролира всякакви отклонения в него и да не го мързи да се консултира с лекаря си. По този начин вие оказвате на нас, медиците, великото благо в професията ни - да лекуваме.
- Вие призовавате да се върнем към проверената масова и целева здравна пропаганда в държавен мащаб?
- Точно така. И без това много ценно време беше пропиляно за перестройки, преправяне на преправеното, перестройка на преправеното и други съмнителни реформи. За това бяха похарчени огромни пари. Мен, като лекар, най-много ме учудва, да не кажа "обижда", лекомисленото отношение на руснаците към здравето им. Това засяга дори благополучни хора, състояли се и социално, и материално. Често ги наблюдавам и виждам: много от тях сериозно са убедени, че тях няма да посмее да ги сполети никаква болест. Тревожа се за тях.
- Богатите, както се казва, си имат свои странности. Техният процент обаче в сравнение с останалите жители на страната е нищожен. А как да се предадат тези мисли на всички останали? Та нали основният помощник на лекаря е пациентът и без взаимно разбиране е трудно да се надяваме на позитивни резултати.
- Именно. Има още един проблем: освен изключително слабата обществена пропаганда, в Русия не достигат лекари, които могат да се справят с такава задача. А лекарят не е само целител. Лекарят трябва да бъде и актьор, и социолог, и администратор, и педагог, и може би дори малко шаман. Такъв е мащабът на професията ни.
- Е, врачки има и без това, достатъчно е да пощракате дистанционното на телевизора... Това също не предизвиква оптимизъм. Може би е време някак си да се редуцира присъствието им в различни псевдомедицински шоута? Аз, например, съвсем не изключвам и професионална цензура.
- Всъщност аз говоря именно за това. Само без думата "цензура". Не я уважавам. По-скоро - професионална редакция. Необходима е ясна и премислена системност при подаването на целева информация. Необходими са информационни площадки в медиите. Необходими са агитатори, които умеят да говорят с обществото на достъпен език. След като в телевизията има профилни канали "Култура", "Звезда", "Спорт", то защо да не направим също такъв целеви телевизионен канал за медицината? Убеден съм, че до голяма степен той ще се издържа сам: рекламодателите и спонсорите сами ще дойдат на такъв терен. И това ще минимизира държавните инвестиции.
Ако погледнем внимателно всевъзможните днешни медицински и "присламчили" се към тях програми, а също така държавните субсидии, лесно ще можем да препрофилираме част от тях за това, за което говорим. Да не говорим на колко хора реално ще можем да обясним, че не всяка болница на Запад е най-доброто решение за проблема на болния. Процентът добри специалисти навсякъде е еднакъв. И при нас, и при тях. И шансът да попаднете "там" при водещ специалист е минимален.
- Вие смятате, че освен пари не ни достига системност?
- В Посланието си до Федералното събрание президентът предложи да се смята 2015 г. за Година на борба със сърдечносъдовите заболявания. Посланието е повече от конкретно и разбираемо. Как го разбирам аз? Първо, нашите лекари, и като специалисти и като хора, трябва да бъдат уважавани от обществото. Днес нашият лекар е беззащитен, ако искате, дори унизен. Достатъчно е да погледнем заплатата му.
Известният детски поет беше написал: всички професии са нужни, всички професии са важни. Аз смятам обаче, че някоя все пак трябва да е и по-важна, и по-нужна. Такива са законите на развитието на обществото. И ако тези закони се нарушават и от самото общество, уверявам ви, нищо добро няма да стане. Трябва ли да проверяваме това на практика? Струва ми се, че по-добре да не го правим. Пожелавам на всички да не боледуват.