19 Септември 2019четвъртък04:17 ч.

ГЕОПОЛИТИКА

САЩ никога вече няма да доминират в света

Вашингтон загуби еднополярния си статут не само заради външни причини, а заради лошите си навици и поведение

/ брой: 119

автор:Дума

visibility 285

Фарид Закария*,
Foreign affairs

През последните две години настъпи краят на американската хегемония. Ерата на американското господство беше кратка и бурна, продължи около три десетилетия и беше белязана с два преломни момента. Тя започна с падането на Берлинската стена през 1989 г. Началото на нейния край стана друго рухване - Ирак през 2003 г. След него последва бавен упадък. Но дали САЩ загубиха особения си статут под влияние на външни причини, или самият Вашингтон ускори своето падение с лошите си навици и поведение?

Преди всичко започна подемът на Китай. Ако погледнем назад, изглежда ясно, че в перспектива Пекин трябваше да стане единственият сериозен съперник на Вашингтон, но преди четвърт век това не беше толкова очевидно. Макар Китай да бе започнал възхода си още през 80-те години, базовото ниво беше крайно ниско. Само няколко държави можеха да издържат на високо темпо на растеж над две десетилетия. Странната смес между капитализъм и ленинизъм в Китай изглеждаше крехка, особено след въстанието на площад Тянанмън. Но растежът на Китай продължаваше и той стана новата велика държава, притежаваща достатъчно мощ и амбиции, за да се противопостави на САЩ.  

Русия, от своя страна, се превърна от слаба и незабележима държава в началото на 90-те години в реваншистка държава, в "третия излишен", достатъчно хитър и способен, за да извършва подривна дейност. Сега, когато се появиха два големи глобални играча, прекрачили границите на създадената от САЩ международна система, 

светът навлезе в постамериканска фаза. 

Днес САЩ са все така най-могъщата страна на планетата, но те съществуват в свят на глобални и регионални държави, които могат да се съпротивляват и често това и правят.  

Терористичните атаки от 11 септември и ислямският тероризъм изиграха двойствена роля за упадъка на хегемонията на САЩ. Първоначално изглеждаше, че те стимулираха Вашингтон и мобилизираха властта му. През 2001 г. Америка, която бе все така по-голяма икономическа сила от следващите пет страни, взети заедно, увеличи разходите си за отбрана с почти 50 млрд. долара - това е повече от годишния военен бюджета на Великобритания. Когато Вашингтон реши да се намеси в Афганистан, повечето страни подкрепиха кампанията му, включително и Русия. Две години по-късно, въпреки многобройните възражения, той все още можеше да събере голяма международна коалиция за нахлуването в Ирак. Първите години на XXI век  ознаменуваха най-високата точка на абсолютната власт на Америка, когато тя се опита да пренареди напълно различни и разположени на хиляди километри държави като Афганистан и Ирак, въпреки липсата на подкрепа и наличието на активна опозиция от останалата част на света.  

Именно Ирак стана повратният пункт. САЩ започнаха война от принципни съображения въпреки опасенията, които изказваше останалия свят. Те се опитаха да накарат ООН да одобри мисията и когато в това отношение възникнаха усложнения, решиха да минат без подкрепата на тази организация. Те пренебрегнаха доктрината на Колийн Пауъл, председателя на Обединения комитет, началник щабовете по време на войната в Персийския залив, че една война трябва да се започва само ако става дума за жизненоважни национални интереси и е гарантирана пълна победа.  Администрацията на Буш настояваше, че мащабната задача за окупацията на Ирак може да бъде решена чрез неголямо количество войска и мек подход. Казваха, че Ирак ще покрие разходите. И озовал се в Багдад, Вашингтон реши да унищожи иракската държава, като разформира армията му и изчисти бюрокрацията. Само че това породи хаос и доведе до пламване на въстаническо движение. Всяка от тези грешки можеше да бъде поправена. Но всички заедно те означаваха, че операцията в Ирак се бе превърнала в скъпоструващ провал. 

След 11 септември Вашингтон прие важни, последователни решения, които продължават да му оказват влияние, но те бяха приети набързо и от страх. Изглеждаше, че над него бе надвиснала смъртна опасност: трябваше да се направи всичко възможно, за да защити себе си - от нахлуването в Ирак до неимоверното увеличение на разходите за вътрешната безопасност и използването на мъчения. 

Светът виждаше държава, която се бе сблъскала с тероризма, с който други живееха от много години, но се замята като ранен лъв, нарушавайки международните договорености и норми. През първите две години администрацията на Джордж Буш излезе от голям брой международни споразумения в сравнение с всяка предишна администрация. (Несъмнено този рекорд бе бит при президента Доналд Тръмп.) Поведението на Америка в чужбина по време на администрацията на Буш подкопа моралния и политическия авторитет на САЩ, защото стари съюзници като Канада и Франция изобщо не бяха готови да приемат същността, вътрешното съдържание и стила на американската външна политика.

И така, кое подкопа господството на Америка - появата на нови претенденти или умората на империята? Вероятно и двете. 

Подемът на Китай бе едно от онези тектонични движения 

в живота на международната общност, които подкопават неоспоримото превъзходство на всеки един хегемон, колкото и изкусна да е неговата дипломация. 

Но с Русия нещата стояха по-сложно. Днес не всички помнят, че в началото на 90-те години руските лидери бяха пълни с решимост да превърнат страната си в либерална демокрация, в европейска държава и един вид съюзник на Запада. Кой изпусна Русия е тема за отделна статия. Но трябва да се отбележи, че Вашингтон никога не се е отнасял наистина сериозно към въпроса за безопасността на Русия. Америка пое пътя на рязко и бързо разширяване на НАТО, но то продължаваше безразсъдно, без съобразяване с уязвимостта на Русия. Днес си струва да се зададе въпросът кои сили съдействаха най-много за подема на Путин и неговата външна политика? Несъмнено това бяха вътрешни сили, но действията на САЩ имаха вредно влияние, подгрявайки реваншистките настроения в Русия. 

Най-голямата грешка от времето на "еднополюсния момент" в отношенията с Русия, пък и с останалия свят, бе че САЩ просто не искаха да се занимават с другите. При Джордж Буш-старши както Белият дом, така и Конгресът не горяха от желание да предприемат усилия за преобразуването на Русия, не бяха заинтересовани от нова версия на "Плана Маршал" или от активното им участие в тази страна. През 90-те години политиците на САЩ все още искаха да променят света, но на ниска цена. Те не разполагаха с политически капитал или ресурси, за да се раздават и предоставят пари. Това бе една от причините, поради които Вашингтон винаги даваше един и същи съвет на другите държави: 

шокова терапия на икономиката и мигновена демокрация. 

Нещо, което да е по-сложно или постепенно, или, с други думи, нещо, което да прилича на това как самият Запад бе либерализирал своята икономика и бе демократизирал своята политика, се обявяваше за неприемливо. 

Администрацията на Тръмп още повече увреди външната политика на САЩ. Той е националист, протекционист и популист, решил, че на първо място трябва да е Америка. Но най-важното, което направи бе, че се оттегли от външната политика. Главната особеност на външната му политика е нейната липса. 

Правилото за разширяване на либералната хегемония изглежда просто: да бъдеш по-либерален и по-малко властен. Но твърде често и по твърде очебиен начин Вашингтон преследваше собствените си интереси, отблъсквайки съюзниците и настройвайки противниците. 

САЩ не банкрутираха и не се превърнаха в прекалено раздута империя. Те остават единствена по рода си и най-могъща държава на планетата. Те ще продължат да оказват огромно влияние върху света - повече от всяка друга държава. Но те повече няма да доминират в международната система, както беше в продължение на почти три десетилетия.

*Препечатваме със съкращения статията на Фарид Закария, публикувана в американското сп. "Форийн афеърс". Заглавието е на "Дума"

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 67

/ брой: 180

Тристранката прие да отпаднат специалистите от ТЕЛК

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 180

Неодобрението към правителството скача над 50%

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 180

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 0

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 90

САЩ предлагат на ЕС общ проект за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

Датата

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 40

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ