САЩ ще "погълнат" ЕС чрез ТТИП

Европарламентът ще гласува днес приетата от Комисията по международна търговия резолюция в подкрепа на споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Преговорите за ТТИП, водени между САЩ и ЕС, навлязоха в гореща фаза. Усеща се по гражданската съпротива в Европа, която набира скорост. "Стоп" на договора казаха над 2 млн. европейци чрез специално създадената интернет платформа. България също присъства на картата на съпротивата, но скромно, с близо 7000 подписа, или 53% от определената ни квота. Лидерът в битката срещу готвения на тъмно договор за свободна търговия между ЕС и САЩ, е Германия. Повече от половината подписи в инициативата за спиране на преговорите - 1.1 млн., са на нейни граждани, макар всички проучвания на евентуалните ефекти от споразумението да сочат, че точно тя ще е големият печеливш в рамките на ЕС.

Какво не е наред

с ТТИП е логичният въпрос?   
Първият факт, който поражда съмнения, е тайнствеността на преговорите. Уж споразумението е за "свободна търговия", пък преговорите по него протичат на тъмно, далеч от очите на публиката. Европейският съвет дава мандат за воденето им на Европейската комисия (ЕК) на 14 юни 2013 г. Текстът му не е публикуван, но съобщението за него е съпроводено с гриф "ограничена публичност" и уточнение, че "разгласяването на този документ може да навреди на основните интереси на ЕС". Под натиска на гражданите върху евроинституциите и само два дни преди общоевропейския ден за протест срещу ТТИП, текстът на мандатът е оповестен (на 9 октомври 2014 г.). Това обаче далеч не е огромна победа. Публичният достъп до документите, свързани с преговорите, е забранен за 30 години напред. В момента само евродепутатите могат да ги четат, но в специално помещение при изключително рестриктивни условия и след като са подписали десетки страници декларации за конфиценциалност и неразгласяване на прочетеното. Ако споразумението е в полза на хората от двете страни на Атлантика, защо е тази тайнственост?
Вторият смущаващ факт е свързан с рекламирането на Споразумението като необходимост с цел сваляне на митата в търговията между ЕС и САЩ. За подсилване на ефекта, привържениците му играят на две чувствителни струни за европееца - икономическият ръст и нивото на безработицата. Реално погледнато, обещаваният ефект от падането на и без това ниските мита се изчислява на около 100 млрд. долара - с толкова ще нарасне общият БВП (за 2014 г. за ЕС той е 18.5 трил. долара, а за САЩ - 17.4 трил. долара) от двете страни на океана. Макар сумата да изглежда внушителна, тя е едва 0.3% от същия този общ БВП или в рамките на статистическата грешка. На европейците не се обяснява, че дори този виртуален ръст да се реализира, той ще е за сметка на износа към САЩ, а не плод на повишаване на вътрешното потребление. С други думи, ще спечелят единици и те ще са големите транснационални корпорации от двете страни на Атлантика. Балонът с намаляване на безработицата също се спука. Изследване, възложено от ЕК за ефектите от ТТИП, прогнозира

 загуба на работни места

в рамките на 680 000 в ЕС и най-малко на 325 000 в САЩ.
Третият препъникамък се нарича премахване на "регулаторните пречки" пред търговията. Сред тях са стандартите за безопасност, свързани с опазване на здравето на хората и на околната среда. Пред гражданите процесът е представен като "хармонизиране". Регламентите на ЕС за безопасност на храните, сред които ограниченията за ГМО (в САЩ 70% от продаваните полуфабрикати съдържат ГМО съставки), използването на пестициди, третирането на говеждо месо с хормони на растежа са сред основните, които ще "паднат" в случай, че ТТИП бъде прието. В центъра на дебатите е и "принципът на предпазливост", който е водещ в Европа при определяне на стандартите за хранителна безопасност. Според него конкретен продукт може да бъде изтеглен от пазара дори само на база подозрения, че е опасен за здравето, без да има научни доказателства за това. В САЩ е тъкмо обратното при това не само за храните, а и за химикалите. Американската агенция за защита на околната среда е въвела контрол едва върху 6 от 84 000 химикала, използвани в различните производства. В козметиката, например, ЕС забранява употребата на 1200 вещества, докато САЩ - 12.
Докато при стандартите за храни, околна среда и химикали посоката е към "хармонизиране" с тези на САЩ, то за банковите регулации е тъкмо обратното. Въведените зад океана след финансовата криза строги регламенти, целящи ограничаване правомощията на банкерите, предизвикват недоволство у европейците, които настояват за смекчаването им.
ТТИП не само ще "хармонизира" стандартите в посока благоприятна за компаниите, т.е. към по-ниските, но ще подсигури и

либерализация на обществените услуги

в това число на свързаните със здравеопазването, образованието, обществените поръчки, социалните дейности. Един от най-неприятните ефекти на споразумението, в случай, че бъде подписано в този му вид, е, че приватизирани веднъж, държавите няма да могат да си върнат контрола върху тези дейности.
Четвъртият и най-спорен факт в ТТИП е присъствието в него на механизъм на защита на инвеститорите (Investor-state dispute settlement - ISDS). Наличието му преформатира договора, разширявайки рамките му от митнически и търговски до политически. Защо? Защото механизмът се реализира чрез търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Те не се ръководят от съществуващото законодателство на отделните страни и на ЕС. Делата са тайни и често не се публикуват мотивите за решенията им. Досегашната практика показва, че независимо какъв е изходът от конкретното дело, държавата плаща разноските по него - средно около 8 млн. долара. Този механизъм в действителност е форма за заобикаляне на националните закони и съдилища.
Какво е онова, което може да накара една компания да съди държавата? На практика всичко. Това, че правителството е решило да вдигне размера на минималната работна заплата, на осигурителните прагове, да наложи мораториум върху фракинга или вноса на ГМО. Всичко, което препятства реализирането на планирани печалби от транснационалните корпорации, може да се превърне в повод за

завеждане на дело в трибуналите

и искане на компенсации, които се плащат от всички данъкоплатци. Ползвайки се от възможностите на механизма за защита на инвеститорите, в края на м. май чешката компания "Енерго-про" е подала жалба срещу страната ни за въведените от ДКЕВР цени на тока, които са намалили приходите, на които е разчитала. Аналогичен е и искът на австрийската ЕВН, по който е образувано дело и който може да надхвърли 1 млрд.евро. 
На 29 май ключова комисия в Европейския парламент (ЕП) - тази за международна търговия, прие резолюция, с която подкрепи ТТИП заедно с противоречивата клауза за механизма за защита на инвеститорите. Това стана, след като две от основните групи в нея тази на Европейската народна партия (ЕНП) и на Групата на социалистите и демократите, постигнаха компромис. Зелените и крайно левите гласуваха против. Въпреки витиеватият брюкселски език и десетките уточнения, поправки и замяна на текстове, уж отхвърляният механизъм за защита на инвеститорите, вече е факт. Остава да бъде приет от всичките 751 члена на ЕП. Гласуването ще се състои тази седмица на 10 юни. 
Петият факт за ТТИП, будещ безпокойство, е обсъжданото решение двете страни по споразумението - САЩ и ЕС, предварително да съгласуват законодателството си чрез механизма на така нареченото "регулаторно сътрудничество". Той ще обхваща както регулаторните актове на ЕК и аналогичните им в САЩ, така и националното законодателство на страните членки. Казано по друг начин, всяка идея за промяна в законодателството или създаване на нов закон, преди да бъде внесена в парламента за обсъждане ще трябва да получи одобрение от регулатор, който още не е ясно какъв точно ще бъде, нито как ще действа. Приемането на подобно решение би обезсмислило съществуването на националните парламенти и би лишило държавите от и без това стеснения им национален суверенитет.

Цинизмът на политиците

защитаващи ТТИП, е в опита им да убедят гражданите, че споразумението ще донесе благоденствие и ще реши проблеми като безработица и липса на растеж. Оптимистичните прогнози обаче бяха опровергани. Истинската цел е да се възпрепятстват регулациите, свързани със здравето, околната среда, безопасността, дори финансовите регулации, които целят да защитят икономиката и гражданите. Правилата, които ще наложи договорът, излизат далеч извън рамките на търговията и икономиката. Те посягат на фундамента на демокрацията и установения правов ред, позволявайки на транснационалния капитал да застане над държавите, изземвайки от тях правомощия и лишавайки ги от суверенитет.
 
Кой ще спечели от всичко това?

Народите от двете страни на Атлантика? Едва ли. ЕС, който се разкъсва от вътрешни противоречия и чийто бюрократичен елит гледа към земята отвъд Океана? Спорно е. По-вероятно е Европа да бъде "погълната" от по-конкурентните, по-агресивни и единни американски щати, превръщайки се в техен щам. В действителност ТТИП е част от глобалната игра на САЩ да удържи на всяка цена лидерството си в съществувалия доскоро еднополюсен свят, на чийто край сме свидетели. Вероятно заради това в началото на годината президентът Обама поиска от Конгреса "бърза писта" за преговорите. Ускоряването им намери и своите европейски привърженици в лицето на Латвия, която в момента председателства Съвета на ЕС. Заключителната декларация на срещата на Г-7, състояла се преди дни, потвърди намерението за бързо подписване на споразумението.

Къде е България в този процес?

Парламентът игнорира споразумението от годишната си програма за дебат под предлог, че още не е прието и няма какво да се дискутира. Към момента страната ни няма официална позиция за ТТИП. Управляващите не са направили анализ на евентуалните ефекти от приемането му. Външният министър Даниел Митов още с встъпването си в длъжност побърза да заяви пред американския посланик Марси Рийс, че подкрепя и споразумението, макар и още неподписано, и водените преговори. Веднага след него Меглена Кунева обяви, че България се нуждае от ТТИП заради създаването на работни места. Министърът на икономиката Божидар Лукарски скри непознаването на същността на дебата с празни фрази за европейските ценности. Президентът Плевнелиев изпадна във възторг от възможността за увеличаване на американските инвестиции в страната, каквото ще настъпи, според него, щом споразумението бъде подписано. А българският евродепутат от ЕНП Светослав Малинов обяви, че преговорите за ТТИП са най-прозрачните.
На една от зачестилите изведнъж през последните два месеца дискусии по темата икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев беше

цинично откровен

"Ако Европа се офлянква по сключването на това споразумение, тя не може да разбере, че е в слаба позиция. САЩ могат да си избират с кого да си играят, Европа - не. Трябва да се разбере, че Европа е в слаба икономическа позиция и в света и ако не се подложи на отваряне на пространства съответно поне да се сложи на пистата, за да може да се състезава, защото ако не сключи такова споразумение - ТТИП, тя е извън състезателната писта изобщо, нищо добро не я чака. Тя не може да си позволи другите да я задминават, защото те ще сключат Тихоокеанското споразумение и изобщо няма да ги интересува какво става в някаква там плюнка, наречена Европа". Ако позицията ви се струва пресилена, ето още една, тази на Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) по повод присъствието на механизма за защита на инвеститорите: "Опозицията срещу ISDS е така наречената реторика за загуба на суверенитет. Но аз предпочитам да загубим суверенитет спрямо някое диктаторско или глупаво правителство и да имаме осъществяване на договорите отколкото обратното". Такива тези защитават привържениците на либерализма и пазарния фундаментализъм, за които очевидно животът е състезание, в което оцелява силният. Останалите - умират. Няма промисъл за солидарност, нито за общност. Всеки е сам за себе си, а индивидуалният успех е целта на всяко съществуване.
В контекста на цитираните позиции е и анализът на евентуалните ефекти от ТТИП за страната, направен от ИПИ. Той е фокусиран изключително и

само върху икономически параметри

- внос, износ и мита, като не коментира невралгичните теми за хармонизирането на стандартите за безопасност, банковите регулации, механизма за защита на инвеститорите, регулаторното сътрудничество. Според екипа на ИПИ споразумението ще доведе до ръст на американските инвестиции и до увеличаване на износа ни за САЩ.
Появата на защитници на ТТИП и активизирането им през последните два месеца са доказателство, че преговорите навлизат в гореща фаза и приближават критична точка. Темата за споразумението дълго отсъства от медийното пространство на България и от полето на обществения дебат. Единствено ДУМА и приложението Монд Дипломатик информираха за случващото се. След извънредните парламентарни избори през октомври 2014 г. Националният съвет на БСП излезе с нарочна декларация, в която призовава проектът за споразумение да не се подкрепя в този му вид. Това е и единствената позиция на парламентарна политическа сила до момента.
През последния месец становища обявиха и двата най-големи синдиката в страната - КНСБ и КТ "Подкрепа". Те настояват правителството да направи анализ на ефектите за икономиката ни и да излезе с официална позиция. Според синдикатите ТТИП в този му вид застрашава трудовите права на работниците, ще намали дела на работната заплата в БВП и ще доведе до европейска дезинтеграция. Ето защо те настояват българските евродепутати да гласуват против споразумението.
Най-активна в действията си остава групата от граждански активисти, противници на ГМО, на фракинга и еколози, гравитиращи около лявата неправителствена организация "Солидарна България". Тя координира събирането на подписи в

 инициативата "Стоп на ТТИП"

първа декларира позиция срещу споразумението и първа изготви свой анализ за евентуалните ефекти от приемането му. За разлика от ИПИ, анализът на "Солидарна България" не се ограничава само до икономическите ефекти. Според авторите му (Ваня Григорова, Чавдар Найденов и Иво Христов) слабостта на българските институции и лесната им податливост спрямо частни бизнес интереси и в момента ги правят ненадеждни пазители на обществения интерес. Приемането на ТТИП с механизмите му за защита на инвеститори (ISDS) и за регулаторното сътрудничество ще ги сведат до регионална администрация, лишавайки ги от всякаква възможност за свободно законотворчество, съобразено със специфични национални цели. 
Авторите на анализа не споделят оптимистичните прогнози за задълбочаване на търговията със САЩ заради досегашната практика, която показва, че отварянето на икономиката на България към най-развитите страни води до нейното профилиране като източник на стоки предимно с ниска добавена стойност и на евтин труд. Това не разкрива перспектива за догонващо развитие на страната и на устойчивост. Що се отнася до американските инвестиции, страната има красноречива "обица на ухото" - двата договора с ТЕЦ "Марица изток 1" и "Марица изток - 3".
Дори да не повлияе пряко на търговията между България и САЩ, готвеното споразумение ще засегне всеки от нас в качеството ни на потребители на продукти и услуги. След "хармонизирането" на стандартите в посока на по-ниските, след предоставянето на възможност за приватизация на обществените услуги, след въвеждането на задължение за съгласуване на законодателни инициативи, преди да влязат в националните парламенти и с възможността корпорациите да съдят държавите ни, заобикаляйки съществуващото законодателство, е ясно, че животът ни вече няма да е същият. Той ще се определя от интересите на транснационалния капитал от двете страни на Атлантика, който ще ни обезличи и изземе и малкото останал ни суверенитет. Това ли искаме?