САЩ си го заслужиха

В Азиатско-Тихоокеанския регион настъпва тектонично разместване на пластовете - за пръв път Русия и Китай започнаха там съвместно патрулиране по въздуха. След Втората световна война САЩ бяха хегемон в района и техните ВМС плаваха там едва ли не като в американски води. Затова логично е руско-китайското патрулиране да бъде възприето във Вашингтон като предизвикателство срещу господството му в тази част на света. 

Логично обаче е и предизвикателството на Москва и Пекин. И не само защото то е израз на многополюсното геополитическо развитие на света. Предизвикателството е логично най-вече защото самата Америка си го е заслужила. Да вземем Русия. Второ десетилетие Вашингтон води открито враждебна политика срещу нея, защото Владимир Путин държи на равнопоставени отношения и спря пазарния грабеж на страната си от чужбина. Враждебната ръка на Вашингтон личеше в разширяването на НАТО, в насъскването на Евросъюза срещу Русия, в геополитическото интригантство и прикоткване на нейни съседи с последвалите удари срещу нея с Украйна и Грузия, в опитите за блокиране на енергийните проекти, включително в България, а накрая и в санкциите, включително и в скалъпени причини като руската намеса в президентските избори в САЩ.    

Срещу Китай пък Америка отдавна подкрепя Тайван, поде търговска война срещу Пекин, възприе на нож глобалната му инициатива "Един пояс, един път", мъти водите с протестите в Хонконг, а и не е отписала мюсюлманските уйгури, за да разклаща вътрешната стабилност в Китай.

Но не само това. Америка си заслужи  предизвикателството заради скроените от нея войни, конфликти, кризи и намеси в Ирак, Украйна, Сирия, Либия, Йемен, сега и Венецуела. Последните 20 години тя провокираше глобални пожари. Е, заслужава ли тогава да претендира, че в Азиатско-Тихоокеанския регион има само един полюс на мира и това е тя?