22 Септември 2019неделя20:21 ч.

Тодор Рачински

Наука

Създателят на хляба

Навършиха се 90 години от рождението на селекционера Тодор Рачински

/ брой: 162

автор:Кирил Момчилов

visibility 420

В журналистическия ми бележник съм запазил ценна информация за едно от върховите постижения на нашите селекционери - за сорта пшеница "Юбилейна", станал известен на целия свят. На международното изпитване през 1977 г. между най-добрите сортове пшеница в света, организирано от университета в гр. Линкълн, щат Небраска в САЩ, "Юбилейна" зае първото място. (На второ място е класиран друг български сорт - "Садово 1".) Класирането е било извършено въз основа на 50 опита, изведени в 28 страни с по 30 едни и същи сортове. Общият среден добив на сорта "Юбилейна" е 466 кг пшеница на декар, а в един от участъците в Чехословакия е дал по 1194 кг зърно на декар!

Новият сорт "Юбилейна" бе създаден в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево от колектив с ръководител Тодор Рачински. Сортът се бе "родил" след неколкогодишна селекционна работа (обикновено за създаването на един сорт отиват 15 години), признат е за оригинален през 1976 г. и райониран за масово производство в Северна България. 

Успехите на родната ни селекция през 70-80-те години на миналия век не бяха случайни. Оня, който познава развитието на селското ни стопанство и на селскостопанската ни наука, знае в резултат на какво са постигнати. Прекрасни условия за творческа изява бяха създадени и в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево. Бил съм там, срещал съм се с учените в лабораториите и опитните полета, където се раждат новите сортове. Днес, за съжаление, след ударите по родната наука в последните 30 години лабораторни условия почти вече няма, опитите се правят направо на полето. Селекционерите са хора с неспокоен, търсещ дух. Такъв съм запомнил и директора на института Тодор Рачински - целеустремен, търсещ и с оная чаровна усмивка на лицето, която извикваше у него житното море. 

- Нашият институт е дал на селското стопанство десетки сортове пшеница - сподели ми той година преди трагичната си кончина. - Днес милиони декари пшеница са засети със сортове, родени в нашите опитни полета. Селекционна дейност водим по няколко главни направления. Първото от тях е създаването на нискостъблени неполягащи пшеници. Голям успех са сортовете "Русалка" и "Юбилейна". В процес на утвърждаване са "Тракия", "Враца", "Рубин" и "Вега". Второто направление е повишаване устойчивостта на пшеницата към различни заболявания. И третото - повишаване продуктивните възможности на пшеницата по пътя на окрупняването на класа. Линията № 669-29 в опитното поле ни дава по над 1000 килограма зърно! Работим и по създаване на сортове, които запазват листната си маса свежа и зелена до узряването на класа. Всяка година предлагаме на Държавната сортова комисия по 5 нови сорта за утвърждаване.

Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 г. във Враца, където завършва средно образование като първенец на випуска във Втора мъжка гимназия. През 1948-1953 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. Като стажант в Института по лозарство в Плевен разработва успешно задачата "Ефективни опрашители на сорта "Чауш"; дипломира се с отличен успех в специалността "Селекция на семепроизводството".

Трудовият му път започва като агроном, ръководител на Сортоизпитателен участък в с. Врабево, Ловешко. Още през първата година прави любителска кръстоска между сортовете пшеница № 301 и "Чародейка" и създава първия си сорт - "Заря", признат от Държавната сортова комисия. От началото на 1959 г. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт - Кнежа. А след реорганизацията на селскостопанската наука (1963) е преназначен в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. Две години по-късно защитава успешно дисертация на тема "Върху някои закономерности на доминирането на признаците в хибридните потомства на пшеницата". През декември 1974 г. стана директор на Института по пшеницата и слънчогледа. Шест години по-късно, на 26 декември, загина трагично при автомобилна катастрофа на пътя край опитното поле на института...

Целият трудов път на селекционера Тодор Рачински премина в създаване на нови сортове и бързото им внедряване в практиката. Днес непрекъснато се приказва как науката трябва да работи за практиката, а селекционерите от института в Генерал Тошево преди години правеха именно това, като създаваха нискостъблени, високопродуктивни, интензивни сортове пшеница, пригодни за промишлено отглеждане. За 22 години селекционна работа Тодор Рачински създаде 23 сорта пшеница, с които бе засявана половината от площите на страната. Основателят на новото направление в селекцията остави на науката и 38 научни труда, в които изяснява редица теоретични въпроси от генетиката на пшеницата.

За пръв път Тодор Рачински приложи нови схеми на кръстосване, изследва закономерностите при наследяването на отделните признаци, свързани с качеството на зърното и продуктивността. Особено ценни са неговите изследвания по наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално на признаците, които обуславят нейната продуктивност - съчетаването по селекционен път на високата продуктивност с високите технологични показатели.  

И днес в десетки нови сортове пшеница се съдържа частица от сътвореното от Тодор Рачински. Последователите и наследниците му в Добруджанския земеделски институт доразвиват и обогатяват неговото дело. Всеки нов сорт е едно зърно от класа на родната селекция. Лошото е, че не ценим това, което имаме. При "престъпния" социализъм беше време, когато половин Франция бе залята с наша пшеница и ни плащаха за сортовете. А днес стопаните често предпочитат да купуват чужди сортове, понеже давали по-висок добив. Вярно, само че качеството е различно, а и внесените сортове не са пригодени за нашите климатични условия. До две-три години употреба един такъв сорт снижава добивите си. Но кой да ги чуе - всеки гледа печалба да има тук и сега.                                                                                                                     

Но много приятно е, че във Враца сърцато пазят паметта за своя съгражданин. През юли т.г. общината и фондация "Тодор Рачински" с тържествена церемония откриха паметен знак по повод 90-годишнината от рождението на селекционера Тодор Рачински. Паметният знак е изработен от триплекс, със закалено стъкло и представя биографията на учения. А още през 2015 г. в двора на втората база на СОУ "Христо Ботев" във Враца, където Тодор е завършил средното си образование, бе направен музей на открито, в който се отглеждат 20 негови сорта. 

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 42

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 55

Няма пострадали българи при земетресението в Албания

автор:Дума

visibility 55

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 325

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 736

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 603

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 486

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 471

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ