Съзидател и борец за земеделска България

Кирил МОМЧИЛОВ

Вземам перото и пиша с чувство на преклонение пред неуморния дух на човека и учения, който и на патриаршеска възраст продължава да е съзидател и борец за земеделска България. Мнозина от читателите на вестника навярно по-добре от мен познават Атанас Ганев като учен и общественик. Познавам се с него от началото на 60-те години на миналия век. Като студент в новооткрития Висш институт за механизация и електрификация на селското стопанство (ВИМЕСС) в Русе бях един от първите му слушатели на лекциите по икономика и организация. Младият преподавател завеждаше катедра, бе избран за доцент, за зам.-ректор и ректор на института до 1967 г. В продължение на много години бе директор на Института по икономика и организация на селското стопанство в София, работи в Международния институт по икономическите проблеми на световната социалистическа система в Москва като завеждащ отдел "Специализация и коопериране между страните-членки на СИВ" и като представител на България в Комитета по селско стопанство към Икономическата комисия за Европа в Женева.
Библиографската справка за научно-преподавателската му дейност е огромна: над 300 научни труда - монографии, учебници, статии. Част от книгите и сборниците му са отпечатани в чужбина - ГДР, СССР, Чехословакия, Югославия, Монголия, Полша, Румъния, Унгария и др. В два сборника е събрал статии и интервюта, публикувани в периодичния печат през последните десетилетия.
Като журналист във в. "Труд" следях отблизо работата на Комисията по земеделие във ВНС и не мога да забравя дългите спорове през 1991 г. до приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тогава проф. Ганев бе председател на тази комисия, той е един от основните автори на закона. Запазил съм машинописен екземпляр с последните му ръкописни  корекции. За огромно съжаление НС над 50 пъти променя и допълва закона, а "демократите" ликвидираха ТКЗС-тата, за да докарат до небивала разруха селското стопанство.
През 1990 г. Атанас Ганев бе един от учредителите на Съюза на земеделските кооперации, от 1991 г. - председател на Националния съюз на земеделските кооперации, от 2005 г. - почетен председател. Няма друг, който така упорито и всеотдайно да се бори и да отстоява кооперативното движение. Като учен и общественик проф. Ганев е предлагал форми и начини на управление за най-рационално използване на земята при нашите условия, застъпвал е становища, влизал е в спорове с партийни и стопански дейци.
Защо да си кривим душата: пътят за модернизиране на българското земеделие чрез коопериране беше правилен - земята раждаше повече, растеше благосъстоянието на селяните, нарастваше и икономическата мощ на България. Имаше слабости и грешки, имаше извращения на кооперативната идея, но безумието, на което сме свидетели през годините на т.нар. преход, няма равно в цяла Европа.
Изкушавам се да цитирам извадки от две писма. В открито писмо до президента Желю Желев от края на февруари 1996 г. Атанас Ганев заявява: "Българският народ ви е презрял отдавна и ви е оценил като дребен интригант и хитрец. Маската ви е скъсана, г-н президент, и не се мъчете повече по най-недостоен начин да го заблуждавате и противопоставяте. За него вие не сте повече президент." Като потвърждение на презрението цитирам думите на Иван Маринов, име-легенда от миналото на кооперативното движение: "Земеделската кооперация в Грозден беше всичко за селото!"...
В друго писмо по повод статията на Стефан Цанев "Комунисти, идете си с мир" от началото на 1997 г. професорът характеризира поета като "изключително голям демагог и кариерист, изпълнен със злоба и насаждащ омраза и мъст между хората" и го съветва: "Призовете хората към разбирателство и разум! Това е дълг и на поета, който е писал в онези недалечни времена и се е клел "Ако напиша нечестен стих - ще го увия като примка около врата си" (От стихотворението "В музея на революцията"). Бъдете верни на тази си клетва и не увивайте повече примки около шията си. Времената се менят, мъдростта остава, тя ще живее вечно!"
През есента на 2009 г., след обявяването на кухия лозунг от програмата за управление на ГЕРБ "Превръщане на земеделието и рибарството в привлекателен бизнес, осигуряващ висок жизнен стандарт на заетите", ученият категорично заяви: "Няма съмнение, че собствениците на феодално-латифундистки, чифликчийски стопанства, каквито имаме в страната, ще имат висок стандарт, но за сметка на експлоатираните бедняци, които работят в тях, и за сметка на унизените собственици на земи, които арендаторите обработват и изкупуват на безценица."
И днес проф. Ганев се тревожи за българското село. Потресаващи са данните на националната статистика: в края на 2013 г. в България е имало 564 напълно обезлюдени села, което е над 1/10 от всички 5009 села на картата на държавата ни; според данни на земеделското министерство за три години (2010-2013) стопанствата са се стопили с 30%, но с 60% се е увеличавал средният размер на фермите - от 10,1 ха през 2010 г. на 15,5 ха в 2013 г.
Питам професора има ли пътища и форми за преодоляване на отрицателните явления в българското село и земеделското производство, може ли по-рационално да се използва това наше природно богатство - земята? Как да се избавим от днешното монокултурно земеделие? Как държавата да подпомогне земеделската производствена кооперация, а не да защитава едрите частни арендатори?! Питам го и съзнавам, че бъркам в "кървяща рана". А той отговаря след дълбока въздишка: "Само в кооперацията земята на дребните собственици може да се обработва по-добре, тя е най-бързият и безболезнен начин за уедряване на земеползването в България."
Последен въпрос - каква да бъде рентата? Препоръката на проф. Ганев: "Справедлив размер на арендното плащане, добре е в договорите да се определя и някакъв срок, след който арендаторите да превеждат рентата на собствениците по пощата на адреса, на който живеят."
В "Максими и размисли" великият френски писател Франсоа дьо Ларошфуко посочва естествените мотиви, които подтикват старите хора да се оттеглят от връзки с обществото: "Промяната в самочувствието и във физиката на тези хора, заедно с отслабването на органите им, ги подтиква незабелязано, както е и при повечето животни, да отбягват дружбата със себеподобните... Най-мъдрите използват времето, което им остава, за свое спасение, и разполагайки само с малка час от живота, те стават достойни за един по-добър живот." Като не се оттегля от обществото повече от двадесет години, а продължава активно да участва в обществения живот, професор Атанас Ганев е между най-мъдрите хора в България!
Честит юбилей!

Редакцията на в. ДУМА се присъединява към поздравленията за юбиляря, като му пожелава здраве, дълголетие и сила на духа!