29 Март 2024петък11:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Двете делегации на тежките преговори в Анкъридж, Аляска. Третият отляво е ръководителят на китайската делегация Ян Цзечи, а третият отдясно е държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен

ГЛОБУС

Сблъсъкът САЩ-Китай става реален

Грешката на Вашингтон е, че третира Пекин като съперник, който не му е равен

/ брой: 66

автор:Елиана Иванова

visibility 1079

В Шанхай тази двойка снима от мост, който показва котировките на местната фондова борса. Въпреки КОВИД-пандемията, Китай отбеляза през 2020 г. икономически растеж от 2,3 процента на фона на тоталния спад в другите водещи икономикиПоявата на световната пандемия се осъществи в момент, който е ключов за международните отношения, натоварени с тежки проблеми. На този фон се очертаят новите реалности в отношенията между САЩ и Китай. Новия президент на САЩ Джо Байдън даде заявка за много по-категорична и структурирана външна политика. Той представи своята външнополитическа визия за Америка, чиято цел е да възстанови достойно лидерство у дома и уважавано лидерство на световната сцена. С аргумента, че ценностите на американската вътрешна и външна политика са дълбоко свързани, Джо Байдън обяви, че като президент ще подобри сигурността, просперитета и ценностите на САЩ, като предприеме незабавни стъпки за обновяване на американската демокрация и постави Америка начело на масата, повеждайки света да се справи с най-неотложните глобални предизвикателства. Според Байдън светът не се организира. Американското лидерство, подкрепено от ясни цели и стабилни стратегии, е необходимо за ефективно справяне с глобалните предизвикателства на нашето време. За да бъде отново водеща сила, според Байдън Вашингтон трябва да възстанови доверието и влиянието си. 

Водещите принципи на новата американска външнополитическа стратегия са:  

- демокрациите могат и трябва да се изправят срещу възхода на популистите, националистите и демагозите; 

- повежда се своеобразен "кръстоносен поход" срещу автократичните сили и техните усилия за разделяне и манипулиране на демокрациите; 

- справяне с новите заплахи, включително подновената заплаха от ядрена война, масова миграция, разрушителното въздействие на новите технологии и изменението на климата.

Повратно предизвикателство във външната политика на новата американска администрация ще бъдат отношенията с Китай. След Тръмп пред двете първи икономически сили се появява възможност за водене на конструктивен диалог и очертаване на балансирана среда в комуникацията помежду им. От един подобен развой на събитията би се облагодетелствал и останалия свят, тъй като антагонизмът Вашингтон-Пекин разтърси неведнъж установените и приети от всички играчи порядки и добри практики. 

Но изгледите за изглаждане на противоречията между САЩ и Китай към момента са доста мрачни. Март месец бе арена на важни събития, които сами по себе си показаха, че за момента Байдън и неговата администрацията смятат да следват пътя на твърда политика спрямо Китай. Макар и да не беше изненадващо, че няма да има голяма промяна във външнополитическата линия спрямо Пекин, все пак международната общност тайно се надяваше на леко затопляне в отношенията между икономическите гиганти. 

Основният проблем, който причинява турбуленцията в отношенията между Китай и САЩ е този за взаимното разбиране на положението и силата на противника. Докато управляващите в Пекин си дават сметка за мястото, ролята и силовите потенциали на Вашингтон, то изглежда, че водещите политици на САЩ не осъзнават колко се е променила ролята и значението на Китай в съвременния свят и в съвременната политика. Грешката, която и Тръмп, и Байдън допускат е, че третират Китай като съперник, който не им е равен като развиваща се и зависима от външни фактори държава. 

Силовата дипломация вероятно би проработила срещу Китай преди 30 години, когато действително условията в азиатската страна бяха изключително лоши, огромна част от населението живееше на прага на бедността, нямаше развита средна класа, икономиката бе разрушена, Китай се намираше в своеобразна международна изолация, тъй като старите демокрации, както и новоизлюпените демокрации гледаха с недоверие към голямата комунистическа държава. 

Днес положението на Китай е коренно различно. Поднебесната империя се издигна до глобална сила, до втора икономика в света, извади от блатото на бедността над 700 млн. души, работи за общество на благоденствието, за мирен и хармоничен международен ред, лансира свои международни доктрини, развива успешна дипломация, следвайки принципите на мека сила, инвестира милиарди в инфраструктурни проекти, както и инвестиции в различни проекти, чрез своята мащабна програма, известна като "Новия път на коприната". Пекин гради партньорства и разраства своето влияние в региона на Югоизточна Азия, Европа, Африка. Макар и самият Китай сам да се причислява все още към развиващите се страни, 

самочувствието на източния гигант безспорно е нараснало 

и това е видимо от последните събития. Китай е наясно, че притежава ресурсите и възможностите да отвърне на външнополитически атаки и нападки реципрочно на своите западни колеги. 

Няколко са факторите, които позволяват на Китай да възприеме поведение на голяма сила и да се чувства комфортно на масата на другите големи играчи. На първо място може да споменем вътрешните фактори, сред които най-важни са реформите, които позволиха икономическия подем на страната, приблизителното формиране на средна класа, затвърждаването на силния националистически сантимент и доверие в действията на управляващия режим. Макар и все още голяма част от китайците да получават средна заплата от 300 долара на месец, китаецът вярва, че за да живее добре и да бъде постигнато "обществото на благоденствието", то е необходимо да има мир и сигурност вътре в страната и в обкръжението й. Затова възприема атаките, санкциите, обвиненията, отправяни от Западния свят към действията на компартията като посегателство върху неговото светло и проспериращо бъдеще. Външните фактори са свързани с активната външнополитическа дейност на Китай, "експанзията" на африканския континент, търсенето на партньорства в региона на Югоизточна Азия, разширяването на "Един пояс, един път" към Европа, поканата да заеме водеща роля в Азиатско-тихоокенското икономическо сътрудничество, споразумението за приятелство и сътрудничество с Иран, което бе финализирано в края на месец март, преговорите с Русия за взаимен отпор срещу санкциите и атаките на Запада и по-конкретно на САЩ. 

Задачата на американското ръководство да надделее над Китай не е никак лесна. Особено когато новият американски президент си е поставил за задача САЩ да останат на върха като "най-богатата и най-мощната държава в света", защото САЩ ще "продължават да растат и да се разширяват" под неговия надзор. За да изпълни тези цели, Джо Байдън и неговата администрация имат нужда от съюзници и първостепенна цел е да бъдат поправени и развалените от Доналд Тръмп партньорства. Но в съвременния глобализиран свят 

не е възможно вече да има един-единствен водач, 

който да диктува правилата.  Президентът заяви, че планира да разговаря с лидерите на 27-те държави-членки на ЕС, за да обсъди бъдещето, включително въпроси свързани с Южнокитайско море, Тайван, нарушения на човешките права в Китай и други. Байдън каза, че САЩ ще продължат да привличат вниманието към репресиите срещу демократичното движение в Хонконг и предполагаемите злоупотреби на Китай срещу уйгурското мюсюлманско малцинство в Синдзян, защото "в момента, в който президентът се отдалечи от това, както направи последният, е моментът, в който започваме да губим цялата си легитимност по света." 

Важна среща за опипване на почвата се проведе на 12 март. Лидерите на страните от Четиристранния диалог за сигурност, който е известен повече като QUAD и включва САЩ, Япония, Индия и Австралия, се срещнаха с ясната цел да отправят послание, че нова група от съмишленици излиза на международната сцена, за да ограничи китайското влияние. 

Сред ключовите събития от февруари и март, които зададоха реториката в отношенията между Пекин и Вашингтон, са първият телефонен разговор между Си Цзинпин и Джо Байдън, осъществен на 10 февруари. По време на този разговор САЩ постави фокус върху загрижеността за икономическите практики, правата на човека и Тайван, докато Китай се фокусира върху превеса на взаимното уважение, сътрудничеството и диалога. Кулминацията бе на срещата по въпросите на външната политика в Анкъридж, Аляска. Изборът на мястото за срещата метафорично намеква и за състоянието на самите отношения между двете сили, които към момента са повече от студени. Срещата прие неочакван развой, тъй като представителите на двете страни рязко втвърдиха тона и започнаха да си отправят взаимни обвинения. В недоброжелателните преговори в Анкъридж участваха държавният секретар Антъни Блинкен и президентският съветник по националната сигурност Джейк Съливан, срещу които стояха най-високопоставения външен политически представител на Китай Ян Цзечи и външния министър Ван И. В откровено встъпително изявление преди преговорите насаме, г-н Блинкен каза, че САЩ ще "обсъдят дълбоките ни притеснения от действията на Китай, включително в Синцзян, Хонконг, Тайван, кибератаките срещу САЩ, икономическата принуда на нашите съюзници". В отговор Ян Цзечи обвини Вашингтон, че използва военната си мощ и финансово надмощие за потискане на други страни. Той не остана длъжен на своя американски колега и отбеляза, че правата на човека в САЩ са на ниско ниво, а чернокожите американци са репресирани. Замисълът на срещата в Анкъридж бе не толкова в постигане на споразумение, а по-скоро в очертаването на позициите на двете сили и заявка за политиката, която смятат да предприемат. Последните действия, насочени срещу Китай, дойдоха по изненадващ начин. 

САЩ, Канада и Великобритания се присъединиха към ЕС, 

за да предприемат това, което те определиха като "координирани действия" срещу Китай, за да изпратят "ясно послание срещу нарушенията на правата на човека в Синцзян. 

Паралелно с обявяването на санкциите компаниите H&M и спортният гигант "Найк" заявиха в отделни изявления, че са притеснени от информацията, че уйгурите са принудени да берат памук в Синцзян и че не произвеждат продукти от региона. Този ход се оказа, обаче, удар с обратно острие, тъй като два дни по-късно големи платформи за онлайн търговия в Китай свалиха продуктите на H&M от своите платформи, както и някои от магазини на бранда бяха затворени. От друга страна, редица известни китайски звезди заявиха, че не желаят да бъдат свързвани с тези марки и няма да работят с тях. 

"Действайки заедно, изпращаме възможно най-ясния сигнал, че международната общност е обединена в осъждането на нарушенията на правата на човека на Китай в Синцзян и необходимостта Пекин да прекрати своите дискриминационни и потиснически практики в региона", заяви британското външно министерство. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че Китай "продължава да извършва геноцид и престъпления срещу човечеството в Синцзян" и призова Пекин да "сложи край на репресиите срещу уйгурите". Наложените санкции са първите наказателни мерки на ЕС срещу Пекин от времето на оръжейното ембарго след бунта площад Тянанмън през 1989 г. Китай не остана длъжен и наложи санкции на 10 високопоставени лица и учени от ЕС. Така сблъсъкът Запада-Китай придоби напълно реални очертания.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ