Сбогуване с християнска Европа

Трагичните събития в Париж не само помрачиха светлите християнски празници, те вещаят нещо по-страшно: близкия край на християнска Европа. Той няма да настъпи от пряката заплаха на радикалния ислямизъм, а от нежеланието на европейския политически елит да погледне опасността в очите и да реагира адекватно.
Дванайсетте жертви на двамата братя ислямисти накараха светът да завие от гняв, да оплаче свободата на словото и всички т.нар. европейски ценности, а политическите лидери - да призоват към единство и граждански стоицизъм. Подобна реакция би била уместна, ако в продължение на година вече чувствителната либерална европейска публика бе забелязала шестващия из Украйна фашизъм, геноцида в Донбас, гоненията на журналисти, репресиите срещу медии и жестоката цензура, която се вихри след преврата на киевската хунта. Парижките зверства се разиграха в много неудобен за европейските бюрократи момент. Те разголиха лицемерието на техните квазидемократични принципи.
Когато навръх Нова година по улиците на Киев пламнаха огньовете на нацистките факелни шествия и за пореден път бяха пребити руски журналисти, нито от Париж, нито от Берлин, нито от Лондон, нито от Брюксел, отникъде не се чу нито дума на негодувание или поне на възмущение от кумова срама. "Събитията в Киев на 1 януари бяха организирани по същия начин като шествията на нацистите в хитлеристка Германия. Разбрах, че с Украйна става нещо лошо. Но то става и с Европейския съюз, който не изрази никакъв протест срещу факелните шествия." Това бе прозрението на чешкия президент Милош Земан. Гласът му обаче прозвуча самотно в пустинята на европейското политическо безочие и социално безчувствие. В България политиците бяха потънали в празнична храносмилателна дрямка и издаваха само невнятно хълцане.
Днес трудно може да се говори за европейски ценности. Тях ги няма. Те са заменени от разпоредби с бюрократични правила. Сред тях е и "политкоректността". Става дума за слободия на нравите, за трепетно уважение на всички религии с изключение на християнските. Дядо Коледа е изгонен от улиците на европейските столици, защото бил обиден за мюсюлманите. Всички базови християнски ценности са пренебрегнати като отживели времето си. Заместени са с блудството и покварата, издигнати в ранг на човешко право на избор. Така европейците са принудени постепенно да се сбогуват с християнската същност на своята култура.
Атаката срещу християнската общност, която обхваща около 3 млрд. от населението на Земята, се води по много фронтове. Според редица анализатори тя е предизвикана от принципния миролюбив и безконфликтен светоглед на християнската религия, която винаги предпочита диалога и съжителството с различните по вяра. Според независими проучвания общият брой на страните, където християните са подложени на репресии, днес е 139. По данни на Ватикана за последните 10-15 години жертвите на насилие над християнското население на планетата са между 100 и 150 млн., което надхвърля броя от първите векове в историята на християнството.
Учудващ и тревожен е фактът, че християните в "цивилизования и демократичен" свят, къпещ се в благата на много свободи, включително и на словото, мълчат. А същият този свят е супер информиран. Всички данни ги има в световната мрежа, но няма кой да ги извади. Медиите гузно и предателски мълчат. Единици са онези от тях, които изнасят истината за избиването и преследването на християните в Сирия, Египет, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Пакистан, Саудитска Арабия, Нигерия... Само през 2013 г. са били убити 22-ма свещеници на християнската църква. Още през 1978 г., докато беше в изгнание в САЩ, Солженицин писа: "Най-много на Запад ме поразява упадъкът на мъжеството. Гражданското мъжество не само напусна цялото западно общество, но и всяка отделна страна, която този Запад включва, всяко правителство, всяка партия и разбира се - ООН".
Европа отдавна се е простила с мъжеството си и в преносен, и в буквален смисъл. За да си добър християнин, може и да не си вярващ, но за да принадлежиш към християнската култура, се изисква мъжество. То е необходимо, за да опазиш чест и достойнство. Нравствени категории, които днес в Европа са заличени нравствени категории. Те са кухи понятия за нейния политически елит. Очевидно е настъпил часът на сбогуване с християнска Европа.