Сделка или не

След конструктивна дискусия най-вероятно в началото на следващата година ще бъде постигнато споразумение за евробюджета, съобщиха лидерите в официалното си обръщение след срещата на върха на ЕС в края на миналата седмица. Те така и не се договориха относно многогодишната бюджетна рамка на Европейския съюз. Срещата на върха беше осуетена от разногласията между страните нетни донори, които дават, и тези, които само получават, т. нар. нетни получатели. И само ден след провала на преговорите издания на Стария континент коментираха, че в Брюксел ясно се е очертало разделението между богати и бедни, което от доста време тегне над общността.
Жалко, но и не неочаквано е развитието - или по-скоро застоят, на срещата на върха на ЕС. След два дни на обсъждания и дебати се разви същият сценарий, както и преди 3 седмици - без резултат. По-важното обаче е, че не се изпълниха много от заплахите преди срещата - никой не наложи вето. Всеки отстояваше позицията си, без да влиза в сблъсъци. С две думи -

драма нямаше

Като един от най-миролюбивите европейски съвети определи срещата финландският министър по европейските въпроси Александър Стъб. Повечето евролидери изразиха същото мнение.
За да смекчи провала, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой припомни, че в миналото преговорите за бюджета обикновено са изисквали повече срещи, както през 2005 г., когато започнаха при люксембургското председателство и завършиха при председателството на Великобритания. "Нуждаем се от време, за да финализираме бюджета до края на десетилетието. Трябва да направим това добре", посочи Ромпой. Само че сега икономическите условия са други в сравнение с тези отпреди 7 години. Забавянето на споразумението за бюджета ще забави и програмите по инвестирането на стотици милиони евро в транспортни и енергийни проекти в по-бедните страни членки, за да могат да догонят своите по-богати западни съседи.
Източници, цитирани от  Юроактив, разказват, че поредица от сложни

дипломатически маневри от страна на Берлин

са оставили озадачени партньорите на Германия относно позицията на Меркел. Германия е заела важна роля между две групи бенефициенти. От една страна, тези, които подкрепят увеличение на бюджета на ЕС и повече средства за ОСП и кохезионните фондове - Франция и Италия. И от друга страна, Великобритания, която настоява за орязване на разходите, подкрепена от Швеция и Холандия. Докато Меркел призовава за повече съкращения, изглежда, за да омилостиви Камерън, Берлин едновременно налага натиск върху Обединеното кралство, в случай че британският премиер се опита да наложи вето на бюджета. Меркел остана неразгадаема - тя заяви, че срещата е протекла в приятелски дух, различията са останали, но за разлика от Камерън не спомена нищо за съкращения. На въпрос дали симпатизира на позицията на британския премиер за повече съкращения, германският канцлер отговори, че симпатизира на своята позиция, която е да се постигне споразумение между 27-те страни членки. Меркел играе доста умела игра, като лавира между двата лагера, коментират западни издания. Използва своята позиция за бюджета като средство да подтикне Камерън да приеме банковия съюз, коментира източник от ЕС, цитиран от Юроактив. Меркел е предпазлива заради съвета през следващия месец, когато трябва да бъде приета законовата рамка относно банковия съюз в еврозоната. Това е може би най-важната крачка, която ще направи съюза по-силен и ще подпомогне слабите банки. С две думи - конфронтация относно бюджета сега рискува да повлече след себе си още по-голямо разединение относно банковия съюз.
Въпреки различията си, нито една от големите страни членки, включително и Великобритания, не повдигна въпроси, които да се окажат пречка за постигане на споразумение, да провалят срещата на върха. Всички очакваха Камерън да я провали, но той подходи по различен начин. Сега никой не може да каже, че той е отговорен за случилото се. С дипломатически тон той заяви, че е дошъл, готов да се постигне споразумение. Според източници, цитирани от Юроактив, "саботьорите" се оказали Финландия и Холандия, които, както знаем, настояват за повече съкращения. Португалия и "новодошлата" Румъния пък пледираха за повече пари.
Честно казано,

предложенията не бяха достатъчно добри

нито за Великобритания, нито за другите страни, заяви Камерън след срещата. Великобритания, както и много страни в Европа, отвръща на удара на икономическата криза чрез съкращения в обществените разходи и Камерън съвсем логично настоява за съкращения и в ЕС. В същото време Брюксел продължава да съществува като паралелна вселена. Европейските институции трябва да се приспособят към реалните обстоятелства, настоя премиерът на Великобритания. Според неговото предложение по-богатите страни като Великобритания няма да получават средства от кохезионните фондове, за да може фондовете да се фокусират върху страните в повече нужда, като например България. Относно отстъпката обаче, извоювана за Великобритания от Маргарет Тачър през 1984 г., Камерън не настоява за никакви съкращения. Париж, Берлин и други страни настояват за реформа в сложната система на отстъпките. Френският президент Франсоа Оланд подчерта, че ще настоява за промяна в начина на изчисляване на отстъпките, така че всички страни да допринасят за тяхното плащане.
Дори алтернативният вариант на бюджет, предвиждащ повече съкращения, и индивидуалните разговори с всеки представител на 27-те страни членки на президента на ЕС Херман ван Ромпой

не спомогнаха за постигане на споразумение

Като цяло бюджетната рамка остава в размер на 972 млрд. евро, но в новия пакет налице са предложения за сериозно преразпределение на средствата по сектори. Едно от новите предложения е да има по-малко намаляване на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП), отколкото първоначално се обсъждаше. Предложението е да има още 8 млрд. евро за селскостопанския сектор. Освен това има и предложение да се увеличат средствата за кохезионните фондове, което беше защитено от Полша - с 10,6 млрд. евро повече, отколкото се обсъждаше първоначално.
Сериозно е и предложението за преразпределението по отношение на транспорта, енергетиката и дигиталните мрежи. Там предложението е за средства в размер на 41 млрд. евро, т.е. с 5 млрд. евро по-малко, отколкото първоначално се дискутираше.
Лидерите на 27-те страни членки плюс Хърватска, която ще се присъедини към ЕС идната година, решиха да се върнат в Брюксел отново в началото на следващата година. Сега те имат пред себе си доста по-важна задача - стабилизацията на еврозоната. Преди това трябва да се финализира третият транш от спасителния заем за Гърция на среща на Еврогрупата на 26 ноември. В противен случай Гърция тотално ще банкрутира.
Въпреки твърденията на евролидерите, че макар и да не са стигнали до споразумение, до някаква степен позициите им са се доближили, пределно ясно е, че всеки държи на своето си - някои искат повече съкращения - страните донори, които вече не искат да плащат, други - по-малко - нетните получатели настояват за повече средства. Но докато европейските лидери умуват коя програма да орежат, протестите на недоволните от мерките за икономии продължават с пълна сила - през уикенда стачкуваха в Италия против закриването на обществените училища. Дали обаче мегастачката на 14 ноември, организирана от ETUC - Европейската конфедерация на профсъюзите, която мобилизира стотици хиляди европейци, постигна своята цел -

да бъде чут гласът на хората?

Не светна ли червената лампичка за тревога, че нещо в тази политика не е наред? Не стана ли вече пределно ясно, че растеж не може да се постигне чрез непрестанни съкращения? Съвсем нормално е всеки да защитава своята позиция. Но къде отива тогава идеята за обединена и силна Европа, къде отиде общият стремеж към благополучие? Бюджетът на ЕС трябва да остане катализатор на развитието, конкурентоспособността и заетостта, както твърди и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Нужни са повече усилия и най-вече компромиси, тъй като последствията ще бъдат катастрофални за икономиката, инвестициите и всички европейци.