23 Октомври 2019сряда04:31 ч.

Късмет

Сега е моментът за апартамента-а!

"Данък на глупостта", благородна кауза, форма на социално подпомагане - какво още е лотарията

/ брой: 18

автор:Ирен Танева

visibility 2508

Интернет, и по-точно Уикипедия, ни дава следното определение: "Лотарията е форма на хазарт, която включва теглене на жребий за някаква награда." Обяснява се още, че думата идва от холандски език и по-точно от съществително име със значение "съдба, участ, провидение". В българския тълковен речник пък намираме следната формулировка: "Разиграване на вещи или пари по предварително продадени билети с номера."
Лотариите са най-различни. Наградата може да бъде постоянна парична сума или предмет. Популярна форма е "петдесет на петдесет" - теглене, при което организаторите дават възможност наградата да бъде петдесет процента от постъпленията.
Както и всичко друго лотариите имат свое начало.

Великата китайска стена

Първата е Кено

 - от времето на китайската династия Хан между 205 и 187 г. пр.н.е. (тя все още съществува в някои щати в САЩ). Смятало се, че така ще се подпомогне финансирането на значителни държавни проекти като Великата китайска стена.
От китайската "Книга на песните" (второ хилядолетие пр.н.е.) до нас са дошли данни за игра на късмета. В Омировата "Илиада" се споменава за предмети, сложени в шлема на Агамемнон, за да се реши кой ще се бори с Хектор. Първата позната европейска лотария е проведена по време на Римската империя. Всеки гост получавал билет, а печалбите често били забавни предмети. Най-ранното свидетелство за лотария с продажба на билети е организираната от римския император Цезар Август. Събраните средства били за ремонти в Рим, а на печелившите били дадени награди под формата на предмети с различна стойност. Това ставало по време на празниците сатурналии.
Първата документирана лотария с билети, предлагаща парични печалби, е проведена в Нидерландия през ХV век. Различни градове направили публични лотарии, за да се съберат пари за градски укрепления и за подпомагане на бедните. Лотариите се оказали доста популярни и били приветствани като безболезнена форма за облагане с данъци. Първата документирана официална лотария била поръчана от кралица Елизабет I и теглена през 1569 г. Замислена е, за да се събират пари за ремонт на пристанищата и други общественополезни дейности.

Всеки притежател на билет печелел награда

 - сребърна чиния или други полезни стоки.

Колумбийският университет в САЩ


Лотарията била популяризирана с обявления, разлепени из страната. На тях имало рисунки на наградите. Много хора не можели да дадат цялата сума за лотарийния билет. Затова тогавашните брокери продавали ценни книжа заедно с билетите. Лотариите в Англия просъществували повече от 250 години, докато правителството под постоянния натиск на опозицията в парламента обявява една последна през 1826 г. Тя била наречена подигравателно от критиците си "Последна битка на спекулантите с лековерието на обществото за популярност на тяхната последна загиваща лотария".
Лотариите в колониална Америка били важна част от финансирането и на частните, и на обществените капитали. Установено е, че повече от 200 лотарии са одобрени между 1744 и 1776 г. и са играли важна роля във финансирането на пътища, библиотеки, черкви, колежи, мостове. През 40-те години на ХVII век създаването на Принстънския и Колумбийския университет се финансира от лотарии. Също и на университета на Пенсилвания.
Бенджамин Франклин организирал лотария, за да набере средства за закупуване на оръдие за защитата на Филаделфия. "Лотарията за планински пътища" на Джордж Вашингтон обаче била неуспешна. Все пак редките лотарийни билети, носещи подписа му, са

станали колекционерски експонати

 продадени за около 15 000 долара през 2007 г.
Съществували и т.нар. робски лотарии като например тази на Бърнард Мур - във вестник "Върджиния газет" било обявено, че в нея ще има печалби под формата на земя и роби. Най-известна е държавната лотария на Луизиана - уместно наречена "Златният октопод" заради пипалата, достигнали всеки дом в страната.
Към края на ХIХ век голяма част от конституциите на държавите забраняват лотариите. През 1819 г. президентът на САЩ Бенджамин Харисън изпраща съобщение до Конгреса, изисквайки: "Сурово и ефективно законодателство против лотариите." Конгресът забранява на щатските пощи да разпространяват лотарийни билети. Лотариите са напълно прекратени през 1900 г. И въобще те са поставени извън закона от някои правителства, докато други ги одобряват до такава степен, че организират национални или държавни лотарии.
В началото на ХХ век много форми на хазарт, включително лотарии и тотализатори, били нелегални в много държави, сред тях САЩ и по-голямата част от Европа. Това продължава до времето след Втората световна война. През 60-те години на миналия век лотариите отново започват да се появяват по света като

начин да се събират приходи

в добавка към данъците.
Интересна е историята на лотариите във Франция. Те помагат за построяване и ремонт на петнадесет черкви в Париж. През 1774 г. монархията и по-специално мадам дьо Помпадур създава "Лотарията на военното училище" за купуване на днешното Марсово поле в Париж и за построяване на военна академия, която Наполеон по-късно създава. Тази лотария става известна като "Кралска френска лотария". През ХVIII век философи като Волтер, както и някои епископи, се оплаквали, че лотариите мамят и експлоатират бедните. Тази тема предизвиква доста дебати за етичността на лотариите.
Държавни лотарии има почти в цял свят. Дори и в такива екзотични за нас кътчета като Кения, Барбадос, Австралия, Нова Зеландия, Макао. Съществува и общоевропейска - "Юро милиънс". Всяка има свои специфични детайли. В Канада например 48 процента от общите продажби се използват за джакпот, останалите петдесет и два - за подпомагане и спонсорство на болници и други местни каузи. Новозеландската "Биг уензди" се играе, като се избират шест числа от четиридесет и пет плюс нещо като игра на ези-тура.
В САЩ пък няма национална лотария. Съществуването на лотарии е обект на закона на всеки отделен щат. Голяма част от щатските лотарии се използват за финансиране на национални образователни системи. Съществуват някои онлайн лотарии или традиционни с плащане онлайн. В САЩ корпорацията

"Джи Тек" управлява 70% от световния бизнес

 с онлайн лотарии - според нейния сайт. В онлайн лотариите юзъра трябва да избере своите числа и да следи за съобщение няколко секунди преди изборът на числа да е потвърден или да кликне на банър или линк, за да нанесе избраните числа в системата. Те могат да бъдат изтеглени от сайта, който разпространява онлайн лотарията или да са свързани с изтеглена по-голяма материална лотария, за да се осигури надеждността. Паричните печалби могат да бъдат от сто хиляди до сто милиона долара!
И понеже всеки играе с надеждата да спечели - нека се спрем на възможностите. Те се определят от няколко фактора: общият брой на числата, които могат да бъдат изтеглени, от важността на подреждането им и дали изтеглените числа са върнати за по-нататъшно теглене. Ако човек купува по един билет на седмица - за четвърт милион години, за жалост, той може да очаква да спечели джакпота само веднъж. Възможностите да бъде спечелена която и да е съвременна лотария, може да варира в значителна степен в зависимост от замисъла на тези, които правят финансовите проекти.
"Мега милиънс" от САЩ е известна с това, че

джакпотът й достига доста големи размери

 от време на време. Той обаче е замислен така, че да е изключително трудно да бъде спечелен. В "Мега милиънс" играчите също избират шест числа, но се използват две различни групи. Първите пет са от 1 до 56. Шестото - "мега бол" - е от втората група - от 1 до 46. За да спечели джакпота, първите пет числа на играча трябва да съответстват на петте изтеглени, както и на "мега бол" на играча.
Италианското "Супер Ена Лото" е възможно най-трудно за спечелване, защото играчите трябва да познаят шест числа от деветдесет. В националната лотария на Великобритания пък има т.нар. въртящо се предизвикателство. То създава най-малка поредица билети, които да покрият достатъчно комбинации, за да бъде сигурно, че които и да са изтеглените шест числа - ще се състезават най-малко три срещу поне един от билетите.
Понякога характеризират лотариите като регресивен данък, макар че участието е доброволно. Защото онези, които ще купят билет и ще похарчат доста пари за него, са обикновено не особено богати хора. Астрономически голямата невъзможност да спечелиш най-значителните награди води до епитетите "данък върху глупостта" и "математически данък". Въпреки че използването на думата "данък" не е съвсем правилно, тези описания са създадени, за да подскажат, че лотариите са одобрени от държавата кампании, които ще привлекат хората, неуспели да разберат, че купуването на лотариен билет не е добро икономическо решение.
Известна е
            
случката с полско-ирландския бизнесмен Стефан Клинцевич

изкупил почти всички два милиона комбинации, с които разполагала ирландската лотария. Той и съдружниците му платили по-малко от един милион ирландски лири, а джакпотът бил един милион и седемстотин лири. Но с премиите Клинцевич създал общ актив.
И като става дума за печалби, да споменем най-големите. През март 2007 г. един участник от Ню Джърси и един от Джорджия печелят триста и деветдесет милиона долара от "Мега милиънс". Това е най-големият джакпот в света. През февруари 2006-а един билет е купен от 8 души, работещи в консервна фабрика в Небраска. Те получават триста шестдесет и пет милиона долара от "Провърбал" - най-голямата в света печалба от единичен билет.
Най-големият джакпот в Европа е спечелен през 2006 г. от трима души - двама във Франция и един в Португалия, сумата е сто и осемдесет милиона евро, а лотарията - "Юро милиънс". И още един рекорд: в началото на 2010 г. във Великобритания Найджъл Пейдж и партньорът му Джъстин Лийкок спечелват петдесет и шест милиона британски лири от "Юро милиънс". Това е най-голямата печалба за Великобритания до момента. Джакпотът от сто и тринадесет милиона лири е поделен с печеливш от Испания.
Никак не е маловажно и изплащането на печалбите. В някои държави - най-вече в САЩ, победителят избира между ежегодни плащания и плащане наведнъж.

Плащанията наведнъж са много по-малки

 често дори само половината от обявения джакпот. Има правило, че печеливш, който вземе събраната сума, може логично да очаква да получи една трета от общата сума на джакпота след първоначална такса. Все пак много от печелившите предпочитат плащането наведнъж, защото вярват, че могат да получат по-добра цена за своите инвестиции другаде.
Лотариите и печалбите от тях, макар да носят удоволствие и от самата игра, и от резултата, са свързани и с проблеми. По-бедните или социалнослаби участници може да не притежават способности за управление на финансови средства. Освен това има рискове от изнудване, шантаж. Понякога печелившите може да се главозамаят от чувството, че са благословени, облагодетелствани поради драматичната промяна в начина им на живот. Лотариите, като всяка друга форма на хазарт, дават възможност за измами, въпреки високата степен на внимание, което се изисква от организаторите. Един от методите е да се направи нещо с машината, използвана за избора на числа. Чрез повреждането й теоретично не е трудно да се спечели. Това често се прави в съучастие със служител от фирмата-организаторка. Например - с тежест, поставена на мястото, където се избират топките. В щатите Канзас и Минесота губещите билети могат да бъдат изпратени по пощата за разиграване на специални награди.
Лотариите са

намерили място дори и в изкуството

 В романа на Джордж Оруел "1984" в Океания има многократни лотарии и героите купуват билети, надявайки се на голяма печалба. В съответната част на книгата се правят предположения, че "големите печеливши" са сред нещата, измислени от Партийната пропаганда. "Лотарията" на Хулио Кортасар пък ни среща с герои от най-различни слоеве на аржентинското общество. Те са притежатели на печеливши лотарийни билети. Забавното презокеанско пътешествие с "Малкълм" обаче се оказва изпълнено с перипетии и така и недостига до крайната си точка.
След пътешествието по света - да спрем у нас. Спомняте ли си: "Айде на билетите! Сега е моментът за апартамента-а!" Държавната ни парично-предметна лотария е с над 120-годишна история. През всичките тези години основната й дейност има изключително социална насоченост. Първите опити за създаване на лотария в България са от времето на Пловдивското изложение през 1892 г. Но организирана по модел на западноевропейските страни, лотарията съществува от началото на миналия век. За пръв път обаче е била установена с указ, подписан от княз Фердинанд. Същата година е утвърден закон за учредяване на "Софийска градска класна лотария". Периодичната дялова лотарийна игра - традиционна лотария, води началото си от далечната 1936 г. Справките сочат, че е провеждана до 1942-а, след което е прекратена заради войната. Подновява се през 1958 г. първоначално само като парична, а после и като парично-предметна.
Идеята за учредяване на държавна лотария възниква през 1922 г. и се реализира през 1936-а.

Първото теглене е в салона на Военния клуб

 на 5 април. В по-ново време - през 1993 г., на Държавната лотария се дава възможност да провежда и други видове игри. Въвеждат се моментните игри с триещи се билетчета. Общият тираж досега е повече от 175 милиона билети. Те са доста примамливи. Направени са така, че да се разнообразят формите и схемите на разкриване на печалбите. Вече са въведени и парични ренти - общата сума е разпределена на равни части (според размера на самата печалба). Те се получават всеки месец в продължение на години, както е в други страни по света.
Постъпленията от Държавната лотария са предназначени за подпомагане на културата, образованието, здравеопазването и социалното дело. Цената на един билет за традиционната лотария е 2,00 лева. Като че ли не е толкова много, като се имат предвид каузите. В нашата Държавна лотария се правят и нововъведения. Тя се променя, модернизира. Преди време предложи на клиентите си игра - разновидност на традиционната. При нея билетите могат да се делят на части. Всеки може да увеличи двойно шанса си за печалба, като купува четвъртинки или половинки от билети с различни номера.
От началото на 2007 г. съвместно с "Еврофутбол" ООД започна

благотворителният проект "Печелиш и помагаш"

Основната му цел е да бъдат събрани средства за благотворителни кампании. Печалбите са изключително разнообразни - парични и предметни. За да се избегнат измами и машинации - тиражите се провеждат публично в присъствието на представител на Държавната комисия по хазарта. Правят се и празнични - коледни и новогодишни, тиражи - всяка година горе-долу по едно и също време. Предпоследният тираж започва в средата на ноември, а последният - в средата на декември и продължават до средата на януари. А билети могат да се купят през целия месец на тиража.
Паричните награди достигат до 20 000 лева, а предметните са коли, телевизори, компютри, допълнителни здравни осигуровки, видеокамери, екскурзии. Чудесни подаръци за всеки, нали? А ако не спечелите никоя от тези награди, може да получите футболна топка - за спорт през свободното време.


 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ