Секретна прозрачност

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента ще гарантира, че преговорите по Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТТИП) ще продължат по същия прозрачен начин. Това ни увери докладчикът на становището българският евродепутат от ЕНП Мария Габриел. За малко да приемем думите й за първоаприлска шега, но уви. Адмирираме призивите на Европарламента за повече прозрачност, но що се отнася до преговорите за ТТИП, прозрачността е придобила непозната форма на призрачност и потайност.
Как може да се нарече процесът по договаряне на ТТИП прозрачен, при положение че само 7 евродепутати са имали достъп до текстовете, които са с гриф "строго секретно", и то за ограничено време? При положение че от САЩ съвсем скоро забраниха на ЕС да публикува данни от споразумението? Не може да се отрече, че, притисната от нарастващото обществено недоволство, Еврокомисията неотдавна направи бегъл опит да си измие ръцете, публикувайки част от преговорните документи. В тях обаче липсва каквато и да е конкретизация, освен общи положения за това как Брюксел ще защитава интересите на европейските граждани. Освен това проведе и публични консултации, в които взеха участие близо 150 хил. души, само че по никакъв начин не зачете техните мнения, защото, както каза еврокомисарят Малмстрьом, това не е референдум.
Споменавайки референдум, няма как да се пропусне и друг факт, противоречащ на принципите на прозрачност и демократичност. ЕК отказа миналата година да регистрира Европейска гражданска инициатива (която е вид европейски референдум) срещу ТТИП. По неясни причини. Нали Европейската гражданска инициатива цели именно това - да увеличи ролята на гражданите в управлението на ЕС, което от своя страна допринася за развитие на демокрацията... Неофициалната инициатива срещу ТТИП обаче набира все повече привърженици, а се чуват и реакции на несъгласие и от страна на европейски правителства. Например Орбан ясно заяви, че Унгария няма да подкрепи ТТИП, ако в него го има спорния механизъм за защита на инвеститорите, при който инвеститор с неоправдани очаквания за печалби може да съди държавата пред международни трибунали. Тези дни пък датският парламент гласува резолюция, с която заяви, че ТТИП не трябва да съдържа спорни моменти, които да вредят на националното законодателство.
Къде сме ние, ли? Каква е нашата позиция по механизма за защита на инвеститорите? Г-жа Габриел за него не казва нищо. А нашите управници, в унисон с оста Брюксел-Вашингтон, отказаха да обсъждат ТТИП, защото преговорите били секретни. Доста объркващо стана вече - прозрачни ли са, или са секретни?