13 Юли 2026понеделник23:54 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

In memoriam

Селянинът Павел Бебов от град Кнежа

/ брой: 179

автор:Велин Георгиев

visibility 4878

Дано авторът на повестта "Сами срещу слънцето" не ми се обиди, че го наричам селянин. Тази уговорка беше излишна, но за всеки случай я направих и бързам да кажа на Павел Бебов, че съм му благодарен, че през новогодишните празници ме потопи в един изчезнал вече български пейзаж. И въпреки - бързам да превърна неговия послеслов и в нещо като предговор. Защото това, което го има в неговата човеколюбива българска повест, вече го няма в нашия живот. Няма я тази България вече. Ето затова мисля, че неговото перо е заветна бразда в нивата на родната българска литература, защото това перо се родее с класическия пример на Елин Пелин и Йордан Йовков.

Сладкодумната Павел-Бебова повест ще докосне сърцата на такива селски чеда като мен. И макар авторът да е роден в град Кнежа, той е целият в този облагороден български свят на селска България. Книжовника от Кнежа откривам в оня негов Стоян, който стои като стожер в повестта, а и колко други образи от село Зелениково и целия район населяват родината ни в миниатюр. И докато съпреживяваме всичко това с трудолюбивите нашенци, ние не мислим, че не е далеч времето, когато това хубаво нещо ще си отиде като сън.

Неговият послеслов е на последната, 215 страница. А тя е нещо като некролог на един свят, вече погребан.

Ще си позволя да цитирам думи от послеслова. "От време на време Стоян отскачаше до Зелениково. Отиваше на къра и се вглеждаше в далечината. Тъга изпълваше душата му. Беше разрушено много от онова, което Стоян и хората му бяха създали. Тази безценна негова земя запустяваше. Кой позволи тази разруха, пита селянинът Павел Бебов от град Кнежа, защото тази земя беше богата и плодородна." И дано се намерят нови млади българи, потомците на тези от повестта, които да я заобичат истински.

Слово, подготвено от Велин Георгиев, за несъстоялото се представяне на книгата на Павел Бебов през януари т.г. в НЛС "Старинният файтон"

Газ от "Шел" се нагнетява в "Чирен"

автор:Дума

visibility 923

БЕХ подмени ръководството на ТЕЦ "Марица изток" 2

автор:Дума

visibility 1357

Търговският регистър се задръсти

автор:Дума

visibility 1225

С евроармия срещу Европа

автор:Юри Михалков

visibility 774

Обществата не се разпадат изведнъж. Първо свикват

visibility 974

Роботи вместо имигранти

visibility 1073

Двойният стандарт на новите комсомолци

visibility 1280

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ