"Серпентини на битието"

Това е най-новата книга на Боян Ангелов, която предложи на читателите столичното издателство "Богиана". Забележителният наш поет и публицист си е завоювал престижно присъствие не само в литературните ни среди, но и сред цялата ни общественост с невероятното си дарование, културна ерудиция и ревностно съпричастие в парливите проблеми на напрегнатото ни духовно и социално-икономическо съвремие. 

Без да се абстрахира от високите градуси на днешния разрушителен ден, Боян Ангелов остава верен и не изменя на повелите на талантливото си перо. Да не говорим за присъщото му възрожденско пристрастие към литературното творчество още от гимназиалните му години в родното Панагюрище. А днес зрелият поет е оставил зад гърба си 29 стойностни заглавия в мерена реч. Силно впечатление правят и ненаситните му разходки из Възраждането, на което е посветил няколко монографии за върхови исторически личности от родното му място. В същото време е неутолима и жаждата му да анализира философската съкровищница на античния свят. 

Още в началото грабва вниманието внушителна статия, в която се извисява гигантският духовен ръст на проф. Марин Дринов, чиято личност авторът откроява с неоценимия принос за разгръщането на Българското Възраждане и в изграждането на следосвобожденска България. С не по-малък пиетет е подходил авторът в запознаването ни с впечатляващия и всеотдаен път на Райко Жинзифов. Роденият през 1839 г. син на гърчеещ се български учител от гр. Велес се появява под влияние на своя баща-гръкоман с рождено име Ксенофонт. Постепенно будното българче, напътствано от своя учител в Прилеп Димитър Миладинов, се отвращава от агресивната фанариотска политика на безпрепятствено вилнеещото в Османската империя гръцко духовенство и се сродява безвъзвратно с българщината и с високите идеи на възрожденската епоха. Този рязък прелом се катализира със заминаването му да учи в Русия. Младият българин, жаден за знания и просвета, се записва студент в Историко-филологическия факултет на прочутия Императорски университет. В своето пристрастно повествование за този знаменит възрожденец Боян Ангелов изтъква водещата роля на Константин Миладинов, организатор и основоположник на Българската дружина в Москва, останала в отечествената ни история с названието "Братски труд". 

В книгата са включени и няколко есета, свързани с кръгли годишнини на ярки имена от българската литература. Логично е изведен на преден план Иван Вазов, към когото авторът ни връща по повод 170-годишнината от неговото рождение. Боян Ангелов се прекланя пред могъщия талант и сравнява присъствието му в духовната ни съкровищница с колосите в европейската литературна класика, наричайки го българския Гьоте, Сервантес, Юго и т.н. С неустоими симпатии Боян Ангелов е подходил при докосването си до житейския и творчески свят на Тодор Г. Влайков, напомняйки ни за 155-годишнината от неговото рождение. Завършил гимназия в София, учил в Московския университет, където престоява само три години, защото чувства, че неговото място е в родината, чиито деца жадува да учи на любов към народа и отечеството. Учител, училищен инспектор, писател, редактор на сп. "Демократичен преглед", председател на СБП, политик, деец на Радикално-демократическата партия, народен представител, Тодор Влайков се чувства неизменна част от народа си и се старае да се бори и отстоява, доколкото може, народните правдини. Последната есеистична творба в изданието е посветена на 90-годишнината от рождението на трагично загиналия ни млад поет Пеньо Пенев. Тези страници са дълбоко съпреживяни от автора, който ни пренася в грейналите светли младежки мечти на синеблузия бригадир от Добромирка, израсъл като талантлив певец на социалистическото строителство. 

В стремежа си да обхване необхватния издателски поток, ангажиран и потънал в нелеки служебни задължения и неспирна лична творческа заетост, Боян Ангелов, макар и с риск "да претовари колата", намира време за общуване и с новоизлизащи заглавия. Например с новото издание на Пенка Чернева "Любовен роман". Тази даровита белетристка не се отличава с впечатляваща продуктивност, но е твърде прецизна и атрактивна с оригиналните си интригуващи творчески хрумвания в тематично-сюжетен аспект. А когато Ангелов ни прави съпричастни с поетичния свят на Петър Андасаров, макар и частично показан в стихосбирката му "Безсмъртничета", усещаме рядкото удовлетворение, което изпитва от силния  емоционален полъх на поетичното му слово и неговата крещяща актуалност. 

"Серпентините на битието" на Боян Ангелов са безспорен принос в родната литературна история.