08 Юли 2020сряда14:25 ч.

Мнение

Шахматните ходове на "верния Яго"

Лютви Местан - образ и подобие

/ брой: 68

автор:Чавдар Добрев

visibility 1419

Ще се съгласите, че Лютви Местан е интересен за наблюдение образ. И не защото е герой на живота, а понеже играе с трогателна амбиция "театър в театъра", поставя се изкусно в положението на човешко същество, което се любува до предел от възхитителното си присъствие, от своята изящна словесност и класицистично изразена жестова култура. Бих го сравнил с нарцисизма на Оскар-Уайлдовия Дориан Грей, ако не оставяше след себе си впечатлението за всекидневна обикновеност, костюмирала се за светско парти.  Подобни типажи Добри Войников описва с добродушен шарж в легендарната си комедия "Криворазбраната цивилизация".
Последният пасаж не е начин да уязвя лидера на една от големите ни партии ДПС. Нито да го принизя до първично наивните фигури в пиесата на възрожденския ни драмописец. Просто искам да подскажа как скокообразните преходи в човешкото развитие се отразяват и за добро, и за не толкова добро върху обекта на моето писание. 

Скокообразните фази

във формирането на човешката психика и интелект най-често се налагат в преходните периоди на общественото развитие. Те отразяват внезапното разместване на социалните пластове и резките промени в статуса на индивида. Олицетворяват превръщането по чудодеен път на войника, който носи в раницата си маршалския жезъл наистина в пълководец.
Народът казва: "Пази Боже, сляпо да прогледа!" Аз, понеже не искам да съм така груб, ще кажа, че липсата на време за узряване на плода води до деформации, понякога очевидни, понякога дотолкова незабележими, че само тънкият опитвач на пикантни производства ги усеща с върха на езика си.
Местан е красноречив и пламенен, за няколко мига се превъплътява от жертва на човешката мерзост в първосвещеник на своя електорат. Но и във върховен охранител на националния интерес. Парламентарните му речи, в които той следва патоса на древните оратори Демостен и Цицерон, са заучавани пред огледало, толкова прилежности  и такова школуване излъчват те.
Обича да го харесват. Това личи от пръв поглед. Суетата е кацнала на рамото му и го прелъстява за нови политически и културни подвизи. Лесно се докача. В това, извън социални комплекси от ранна възраст, се съдържа самомнение, което лесно може да бъде ранено. Такива хора по принцип са по-отмъстителни от останалите.
Пародоксът е, че умните му и ярки речеви обрати, елегантните му и овладени движения, затичванията му към интелектуално великолепие, непостижимо за простосмъртните, се преплитат, съединяват и комбинират с издайнически остатъци от огрубени форми на местната култура, които разобличават, без да им мигне погледа, всичките фини и префинени модулации в езика на Местан, всичките му изтънчени и рафинирани иронизми, всичката му салонна изящност. Това няма как да не предизвика въпроса доколко Местан е монолитен като мисъл и емоция. Доколко е искрен. Доколко е цивилизован и доколко цивилизоваността му е фирма на претенциозности, на разминавания между - така са се каже - същност и видимости.
Не мога да се освободя от чувството, че Местан от трибуната, просълзеният и безкористен Местан, някак си

прикрива други свои качества

които трудно могат да се извлекат от демонстрираното поведение. По-скоро те умело се потискат от политика. Крие ги зад кулисите на своята душа, в която една друга легитимност едва се сдържа да не прояви рогата си. Легитимност на човек, готов да смачка ближния си. Да каже "баста" на омръзналите му сценични маски на непорочността и социалния алтруизъм. Да изрече без преструвки: Ето, това съм аз! Земен и двуличен, персона с недостатъци и позитиви, в много отношения вероломна, пресметлива, принудила съвестта си да служи на интереса.
Ако не е така, едва ли ще успеем да открием логика в политическите му актове. Да намерим обяснение на извършените от него ходове в обществения живот, които бъкат от себеопровергавания и главоломни промени в политическите му нагласи.
Примери!
Местан настоява и в този момент, че е до смърт верен на Доган, предишния председател на ДПС. Кълне се пред иконата му. Даже го обича. С неговото име си ляга и става. Но аз, авторът на тези редове, грешен съм, но не мога да му повярвам!

Ето я моята версия

Ахмед Доган, това се знае, през дългите години на прехода беше несменяем лидер на партията, създадена от него. Управляваше я като еднолично дружество. Иначе беше самороден талант със солидна философска подготовка. С придобит политически опит от Първо главно управление на ДС (там глупаци рядко приемат) и от Старозагорския затвор (заради конспиративна дейност срещу социалистическата държава).
Няма как да не е бил тогава лявориентиран български гражданин, потресен обаче от упражненото насилие по време на Възродителния процес. Пред 1984 г. аз се запознах с български турци интелектуалци, които вярваха в левите идеи по-силно в сравнение с редица скептично мислещи марксисти в столицата. Няма да питам как и защо  ръководството на БСП пропиля този безценен човешки капитал - това не е предмет на този текст.
Но аз предполагам, че и Доган е споделял умонастроението на такива слоеве от това население в "смесените райони". Че е имал памет за полаганите огромни грижи за населението от смесените райони по време на социализма, за тогавашното рязко подобряване на бита, образованието, материалното равнище и културата на българските турци. Според мен това е една от  причините Доган да посети след 10 ноември намиращия се под домашен арест Живков, както и да е съпричастен със срещата на Живков с населението от Велинградско на Юндола. 
Мъчна му е била работата на Доган. Да получава директиви от Анкара и на Анкара да служи като лидер на ДПС, и същевременно да бди над  етническия мир в България. Да превива гръб през глобалистите от САЩ, а сърцето му да бие с пулса на Кремълския часовник. Да съчувства на "унизените и оскърбените" и наред с това да корумпира своя елит, може би и себе си. Немалко от политическите му разработки са респектиращи, даже блестящи. Ерудиция и способности да синтезира нещата от живота. Но обещанията му  тези занимания да се превърнат в ос в биографията му, след като се оттегли от политиката, все още не са подкрепени с доказателства.
Местан през тези години

търси своето място под слънцето

В началото под чадъра на СДС, после стъпка по стъпка в йерархията на ДПС. Почти незабележим, но приятен във всяко отношение човек, както би вметнал Гогол. С невероятен талант да се ориентира във всяка обстановка и да измъква от тестето печеливши карти. Конкуренцията му в ДПС  е била голяма, тъй като Доган подготви перфектно образовани млади кадри. И ако някои от създателите на ДПС не бяха се изпокарали с Доган, а други, по-младите, не бяха подценили даденостите на своя колега, Местан може би и до днес би вехнал върху стола на някакъв си партиен президиум.   
Как е станала смяната в ДПС ли? Най-вероятно доверието към Доган е било оттеглено от Големия брат: не му е повярвал докрай, че е десен политик, готов да влезе в "сражение" с Русия.  През периода, когато НАТО подготвя големия си поход на ИЗТОК, се е наложило да бъде поставена начело на ДПС удобна фигура, която дава мило и драго за лична кариера. Така е изплувал късметът на Местан.
Нали и ти, уважаеми читателю, се съмняваш в легендата, че Доган в най-зрялата възраст за политик се е съгласил доброволно са стане "почетен" председател? По-скоро било му е подсказано. Той се е озъбил и изръмжал срещу Бойко Борисов и американската клиентела у нас, подметнал е за някакви си форми на суверенитет в милото ни сателитно отечество. Вижте, какъв съм още мощен политически лъв! Но...
Но новите господри на България бяха на друго мнение. И на конгреса на ДПС му показаха, че не той държи тоягата. Организираха му мнимо, фарсово убийство за пред публика, което окончателно смачка представата за героя Доган. И Маркс твърди, че няма по-позорна присъда над едно общество или над една личност от присъдата, получена по време на разигран фарс. Дадоха му да разбере още, че всяко мнимо деяние в следващия момент може да се обърне на фактическо. Екзекутирането не прави изключение.
По този начин Доган капитулира и верният Яго, според терминологията на Шекспир, продължи неговото дело. Пак през Анкара, но с нашепвания/директиви от САЩ.

Вашингон и той като Москва

не вярва на сълзи. Ердоган за САЩ вече е съюзник, който буди безпокойства и недоверие. Затова се взе решение да бъде посочен друг първи ръководител на ДПС, с гарантирано  верноподаничество пред атлантическите ценности. И всичко това Местан го извърши деликатно и  възпитано, с трогателна възвишеност към Доган, оставен да доизживява дните си в пословичните  Витошки сараи.
Сега нали не се учудвате защо Местан, след като се разцелува със Станишев край Орлов мост в София, набързо и без предупреждение свали парламента и спретна оставка на кабинета "Орешарски"? С това той заби нож в гърба на своя приятел Станишев и на неговата партия,   изпълнявайки поръчка на глобалните си покровители. Нож заби и в гърлото и на своето ДПС. То едва ли някога ще се радва на такъв политическия комфорт, на такива стопански свободи, каквито имаше в правителството на Орешарски.
За нрава на Местан свидетелства и фактът как съчетава политиката, която изолира етнически  електората на ДПС, разчита на най-консервативните му традиции и го оставя в плен на неграмотността и мизерията с политика, която бленува за модерност, за модерно взимопроникване в българското общество, за внедряване на модерни европейски и модерни атлантикоевропейски ценности.   
Освен това Местан принуди елита на своята партия през последната година да коленичи пред Бойко Борисов, да стане съучастник в подготвяна агресия срещу Руската федерация. И за слепеца е ясно, че тези стъпки на Местан са продиктувани не от Анкара, тяхното начало има по-далечен географски адрес. Резонно е в при поетите от Местан международни ангажименти депутатите на ДПС да гласуват и 16-милиардния дълг, и всички закони, които милитаризират България.
Може би има хора, неспособни да оценят политиката, която провежда Местан. Но аз действително се възхищавам от идеалните шахматни ходове, които той разигра. От операцията, чрез която обезвреди

могъщия родоначалник

на своята партия. От умението му да излезе сух от двуличието, което прояви не към друг, а към председателя на Партията на европейските социалисти и на БСП. Да е модернист, но и апологет на консерватизма. Да е опозицинер, който гласува заедно с ГЕРБ всеки законопроект със стратегическо значение за десницата и геополитическите ни партньори.
И отново да е невинен и непорочен, чист и  хрисим, вулканично суров защитник на правдата, със сърце, което страда заради народното тегло, плът от плътта на най-бедните българи през последния четвърт век. Това е постижение, което надминава постиженията на Молиеровия герой, тъй като Тартюф е разобличен семеен лицемер, докато  Местан и на тази отсечка от политическия маратон блести с обществената си всеотдайност, жертвоготовност и безкористие.
И така, "до края на света..."

Не пуснали туристи на плаж, бил резервиран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 128

Внасяме 32 хиляди тона дрехи втора употреба

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 128

ЕК: България ще се възстанови по-бавно от очакваното

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 128

Курортно лято

автор:Лозан Такев

visibility 213

/ брой: 128

Има решение за кризата

visibility 259

/ брой: 128

Новата цивилизация на хората с достойнство

visibility 181

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ