04 Юни 2020четвъртък08:38 ч.

Неизвестно за известното

Шедьовър, написан за две седмици

"Севилският бръснар" на Джоакино Росини вече 200 години остава най-великата комична опера в световната музикална съкровищница

/ брой: 136

автор:Огнян Стамболиев

visibility 2087

1816 г. е сред най-щастливите в живота на "Лебеда от Пезаро" - Джоакино Антонио Росини (1792-1868), а също и в историята на операта. На 20 февруари 1816 г. вижда белия свят неговият шедьовър - комичната опера "Севилският бръснар или Напразната справедливост". За тази очарователна творба и до днес се разказват много истории, като някои от тях звучат като легенди.
Струва си да припомним сега Анри Бейл или  Стендал, съвременник и страстен поклонник на италианската опера и на самия Росини. Ето какво ни разказва той:
"Пристигайки в Рим, Росини намира Барбайя, прочутия импресарио и собственик на големия римски театър "Арджентина", потънал в неприятни разпри с местната полиция. А тя е наложила строга забрана върху всички оперни либрета под предлог, че съдържанието им било... "многозначително"! (По онова време това прекрасно и романтично изкуство - операта, е било невероятно популярно, замествало е футбола и телевизията, било е в центъра на всекидневието на всички слоеве от обществото... Славни времена, нали?!)   
И Стендал продължава: 
"Когато народът е умен и незадоволен, всяка дума придобива значението на "намек"... Издебнал по-благоприятен момент, импресариото предлага на римския губернатор "прелестното", по неговите думи, либрето на "Севилският бръснар". Поетът Чезаре Стербини го написва по едноименната комедия на французина Пиер Огюст Карон дьо Бомарше (1732-1799), а преди това прочутият неаполитански маестро Джовани Паизиело го е използвал вече за опера със същото заглавие.
Губернаторът на Рим, в този ден отегчен от безкрайни разговори за нрави и благоприличие, приема охотно предложението операта да бъде поставена".
Но това смущава младия Росини, той е достатъчно умен и предвидлив, за да не прояви излишна скромност пред истинските заслуги. И бърза да напише до Паизиело в Неапол. Старият маестро, който притежава в значителна степен черти на истински гасконец и умира от завист заради успеха на младия и вече нашумял Росини, много любезно му отговаря, че посреща с "голяма радост избора на папската полиция и цензурата" на неговата творба. Очевидно Паизиело е разчитал на шумен провал на младия си и самонадеян съперник.
Росини обаче написва към "Бръснаря" малък предговор, показва Паизиеловото писмо на всички меломани в Рим и се заема трескаво за работа. Само за 13 дни (!) музиката е напълно готова. Ала на премиерата римската публика намира творбата на младия композитор за... "скучна" и "доста по-слаба" от творбата на Паизиело и я освирква...       Всъщност в случая става дума за предварително планиран провал или по-скоро за скандал, предизвикан от привържениците на стария Паизиело, който довежда до бягството на Росини от Рим.
За щастие второто представление е истински триумф за автора и творбата му. Не след дълго "Фигаро" на Росини става некоронованият крал на комичната опера на всички времена.


...И САЛАТА ОТ ТРЮФЕЛИ

 (Писмо на Джоакино Росини)


До великата певица Изабела Анджелика Колбран
                                Неапол

Мила и прелестна приятелко,
Бих искал сега да бъдеш за малко в Рим, за да видиш моя триумф. С всеки изминат ден "Севилският бръснар" става все по-популярен и се харесва дори и на най-заядливите противници на новата школа в музиката. Серенадата на Граф Алмавива от първото действие тук се пее всяка нощ по улиците, голямата ария или каватината на Фигаро е коронен номер за баритоните, а кватината на Розина - вечерна песен, с която всяка местна красавица си ляга да спи, за да се събуди на сутринта с фразата "Линдоро ще бъде мой!"
Но, скъпа ми Анджелика, предполагам, че много по-интересна за теб от моята последна опера ще бъде рецептата за една нова салата, която аз наскоро измислих за радост на всички гастрономи в Рим. Бързам да ти я съобщя: вземи подходящ съд, налей в него малко провансалско масло, добави английска горчица, малко лимонов сок, майонеза, пипер и сол на вкус. Разбъркай всичко това много добре, а след това прибави основното - ситно нарязани трюфели. Те ще придадат на салатата много изтънчен вкус, достоен за всеки истински гастроном. Секретарят на кардинала, с когото се запознах тези дни, апостолски ме благослови за това изобретение.
Но да се върнем към "Бръснаря". Във второто действие, което, откровено казано, отстъпва на първото, най-много ми харесва дуетът на Алмавива, преоблечен като учител по музика, под името Дон Алонзо, с Доктор Бартоло, настойникът на Розина... По-малко ми се нрави квинтетът, в който болният от треска Дон Базилио си отива и отново се връща. Готов съм да призная пред всеки, че този номер от операта на Маестро Паизиело по същия сюжет е доста по-грациозен от моя...
За себе си, Анджелика, мога да кажа, че сега живея доста добре тук, в Рим. Имам много голям успех сред местните хубавици, но съм направо отчаян, че в този загубен град почти не се намират хубави пресни стриди...
Щях да забравя най-важното: започнах нова опера. Казва се "Ла Гадзетина" ("Вестничето") и е по текст на Карло Голдони. Съвсем скоро ще я завърша.
Не ме забравяй, скъпа Анджелика!
                        Твоят Джоакино
                        Рим, февруари 1816 г.
 
Бележка на автора: През 1822 г. Росини и Изабела Анджелика Колбран се женят и талантливата певица изпълнява главните роли в повечето от неговите опери.
Трябва да се знае, че освен гениален композитор, Росини е и прочут кулинар.


КАК СЕ СЪЧИНЯВА ОПЕРНА УВЕРТЮРА


(Писмо на Джоакино Росини. Датата и името на получателя не личат от ръкописа)


...Съчиних увертюрата на "Отело" в една слугинска стаичка в двореца Барбайя в Рим, където със сила ме заключи най-плешивият и най-свирепият от всички оперни директори и импресарии на Италия. Той ми подхвърли като на куче чинийка спагети и заплаши всички слуги да не ме пускат, докато не напиша и последната нота. Написах увертюрата на "Крадливата сврака" едва в деня на премиерата в... стълбищното помещение, където бях заключен от директора на "Ла Скала" под надзора на четирима сценични работници. Беше им заповядано да взимат от мен ръкописа лист по лист и да го предават на нотописеца, който седеше на една масичка отвън, готов да го препише и да го предаде на оркестъра...
За "Бръснаря" постъпих по-разумно: не съчиних нова увертюра, а просто взех една готова - за сериозната опера "Елизабета, кралицата на Англия", която вече не се играеше. Публиката много я хареса и съвсем не разбра, че е стара - остана свръхдоволна!...
Увертюрата на "Граф Ори" написах по време на риболов, нагазил до колене във водите на Сена, в приятното общество на сеньор Агуадо, испанец, прочут парижки банкер, който глаголстваше за състоянието на финансовото дело в родината си...
При подобни обстоятелства съчиних и увертюрата към моята последна, тридесет и девета опера - "Вилхелм Тел". Що се отнася до "Моисей" - за тази известна опера аз просто не написах никаква увертюра...


Сцена от операта


Джоакино Росини
 

Затоплянето продължава

автор:Дума

visibility 0

Разпадането на ГЕРБ продължава

автор:Дума

visibility 415

/ брой: 104

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 320

/ брой: 104

Рядък шанс

автор:Лозан Такев

visibility 225

/ брой: 104

Научният фонд ще финансира изследвания на КОВИД-19

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ