Шестият

Греъм Грийн е автор на един великолепен роман - "Десетият". 30 души попадат в затвора по време на нацистката окупация на Франция. Нацистите решават да екзекутират по един на всеки десет души, а изтеглилият една къса клечка да умре плаща на друг, за да бъде убит вместо него.
Литературната алегория на Грийн и литературната алегория по принцип пасва по идеален начин на абсурдното отношение на властта към протестиращите срещу добива на шистов газ у нас. Екоминистърката Нона Караджова надменно сподели вчера, че не била наясно кои са тези, които викат пред прозорците на Министерския съвет, но винаги имало пет души, които имали претенцията, че представляват гражданското общество у нас.
Тази властова нумерология е изумителна. Цялата гражданска тревога и гняв срещу удивителното бездействие на властта бе приписана на пет души. Точно като в роман. Защо ли трябва да се съобразяват с тях? Това е епично продължение на премиерската крилата мисъл. Преди месец и нещо Борисов гневно кресна, че ако тези с виковете продължават да го ядосват, той ще подпише на инат с "Шеврон".
Странно нещо. Оказа се, че премиерският инат се е проявил доста тихо в някои от дните на предизборната кампания, защото вече е налице упоритият слух, че кабинетът окончателно е клекнал пред капиталовата сила на американските сонди и окончателно е поставил под заплаха цяла Добруджа.
Пет души - твърди властта - са узурпирали това да говорят от името на гражданите. Те са лоши, проклети и Нона ги мрази. Но Нона очевидно обича шестият. Защото шестият е "Шеврон". "Шеврон" надделя над останалите пет. И Шестият се уреди с шистите. На инат.
Дори Греъм Грийн нямаше да може да го измисли така абсурдно.