Шпиони по неволя

Иван Ченчев

Преди дни един доклад на Комисията по досиетата взриви спортната общественост. От разсекретените документи в него става ясно, че Любо Ганев е бил вербуван от Държавна сигурност през март 1987 година и е носил псевдонима Тони. Той е бил сътрудник на Трето управление. Светла Оцетова пък е била агент Марияна от 1978 година. Има и още. Повече от половин дузина известни спортисти имат минало в службите.
Оказва се, че общо са проверени 76 лица. ОК, ама това са лица на България. И сега какво направихме с този доклад? И какво очакваме да се случи? Да заклеймим нашите шампиони публично пред парламента ли? Или пък да вземем да ги жигосаме? Любо Ганев агент! Да бе, да. Сигурно са му възлагали най-секретните мисии. Хора, я стига! Някак не ми е сериозно. Или поне не дотолкова, колкото се опитват да го изкарат някои. Възниква и друг въпрос. Кому бе нужна тази проверка за спортистите ни? Това ли е най-важното в момента? Други проверки, уважаеми, трябва да се правят в спорта. Други. Например ли? Как се разходват средства за предолимпийската подготовка на състезателите ни за Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година. Важно, нали? И любопитно на фона на последните ни представяния на Олимпиади. Способни сме да пратим някой турист за участие в скелетона. Не мислите ли, че е сериозно?
В Националната спортна академия на България има научна дисциплина, която се казва „Спортно разузнаване”. Обикновено треньорите имат най-голяма нужда от него. Логично е, а и спомага значително за повишаване на резултатите. Много важна дисциплина. Комисията обаче й придаде и друго значение. Агентурно. За да е резлива бозата. Представяте ли си как тези наши големи шампиони докладват на старши агент или свеждат информация писмено, докато са на състезание в чужбина. Лично аз не мога. Тогава да сложат например Любо Ганев, пардон, агент Тони, да чете лекциите по „Спортно разузнаване” в НСА. Гаранция, че няма да има и един отсъстващ студент. Нито един.
Сега харчим държавни пари за проверки на членове на БОК. Ама не дали са взели нещо, без да е тяхно, а дали са били в ДС. Японският писател Харуки Мураками е казал нещо велико по този въпрос: „Часовникът тиктака и часовете се изнизват бързо. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява”. Край на цитата. Въпреки че има още от тази мисъл. Имам предвид следното. За какво да ровим в миналото на спортистите ни за неща, които са им се случили? Освен ако не са извършвали престъпления. За такива не се сещам. А и дори да са принадлежали към ДС, то това тогава се е приемало като служба на държавата. Впрочем така се приема и сега.
Ще ми се със същия апломб като този на Комисията по досиетата и другите институции да се произнасят компетентно и на базата на факти за извършени проверки в други сфери и държавни сектори. Един баща хванал сина си тийнейджър да прави секс. Обещал му, че няма да каже на майка му и това ще бъде тяхната малка тайна. На вечеря майката попитала момчето си откъде му е смучката на врата. Синът отговорил, че това е тяхната малка тайна с баща му. Оттогава това семейство вече не било същото. И с нас е така. Гордеем се със спортистите ни, ама след доклада на комисията вече не е същото. Вкусът е различен.
Между другото, проверката продължава и днес. На прицел е Стефка Костадинова. Ето ви още нещо от Мураками за финал. „Ако не можеш да разбереш нещо без обяснения, няма да го разбереш и с тях”. Имам чувството, че вече нищо не разбирам. А вие?