Ще има ли природни паркове в България?

Инж. Георги Петрушев

България не управлява адекватно националните и природните си паркове и защитените територии, се казва в специален доклад на ЕК за изпълнението на задълженията на страната ни в областта на екологията и околната среда. В него страната ни е критикувана за забавяне на приемането на плановете за управление на парковете. Почти всички паркове са с изтекли планове за управление, като изготвянето и приемането на нови се бави често без ясна причина, пишат от ЕК.
В същото време коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" изпрати отворено писмо до служебния премиер Огнян Герджиков, в което обърна внимание на нередностите по проектите за планове за управление на парковете "Пирин" и "Витоша".
--------------

На основание Закона за защитените територии до настоящия момент в България са обявени 11 природни парка. Всички се отличават с красота на ландшафта и богато видово разнообразие на природната среда. Това е причина постоянно да расте туристическият поток в тези най-привлекателни и същевременно най-уязвими горски и планински екосистеми. С цел да бъдат запазени за бъдните поколения и науката тези кътчета на природата ни от "валяка на туристическата индустрия" по подражание на някои европейски страни в началото на 30-те години на XX в. у нас бяха обявени за защитени територии резерватите "Силкосия" в Странджа, "Парангалица" в Рила и "Бистришко бранище" на Витоша, както и първият на Балканския полуостров Национален парк "Витоша"(през 1934 г.)
През 1999 г. със споменатия вече закон нашите Народни паркове се разделиха на национални -  "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан", в които цялата територия като гори, земеделски земи, високопланински пасища и инфраструктура са единствено държавна собственост. Там е наложен най-строг режим на стопанска дейност. В друга категория попаднаха т.нар. природни паркове, в които се

допуска всички видове собственост

върху територията и значително по-либерален режим на стопанска дейност.
В управлението на природните паркове приоритет в дейността на управляващите ги органи е опазването и обогатяването на природната среда, биологичното разнообразие, красотата на ландшафта, чистотата на водите и запазването на водните течения в автентичния им вид. Това се постига чрез стриктно прилагане на забранителни и ограничителни режими за различни дейности в стопанисването на тези територии.
Чл. 55 от Закона за защитените територии  разпорежда, че в срок до 3 г. от обявяването на природните паркове за всеки от тях трябва да бъде разработен, най-широко обсъден и утвърден с постановление на МС план за управление. Те имат валидност 10 години. В тях най-подробно се посочват забранителните, ограничителните и някои по-либерални режими на устройство, управление и стопанисване в тази категория защитени територии. Обсъждането на плановете за управление на природните паркове и оформянето им в окончателен вид е задължение на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите. Това обаче за по-голямата част от нашите природни паркове не е извършено! Този факт е достатъчен, за да се каже, че те съществуват само формално - на книга!
Напълно естествено българската, а и международната природозащитна общественост е разтревожена, че 22 години след обявяването му ПП "Странджа" няма утвърден план за управление. Такова е положението и с формално съществуващите природни паркове "Българка", "Сините камъни" и "Персина".
Не по-малко тревожно е, че срокът за приложение на плановете за управление на природните паркове "Витоша" и "Русенски Лом" е изтекъл преди три години и тези защитени територии нямат актуализирани и утвърдени планове за управление. Природен парк "Рилски манастир" има план за управление, но той не се прилага.
За анархията в управлението на природните паркове в България

вината е в държавата

тъй като съгласно чл. 7 от Конституцията тя отговаря за прилагането и налагането на закона. Определена вина за това скандално отношение на най-висшите държавни органи към изпълнението на законите в страната, в случая МОСВ, имат и парламентите от последните 20 години, в които винаги има постоянна комисия по околната среда. Защо в тях не се постави проблемът и не се потърси отговорност от ресорното министерство за неспазване изискванията на Закона за защитените територии.
Голяма част от природните ни паркове се намират в състоянието, в което са били и преди обявяването им за защитени. В ПП "Странджа" и ПП "Българка" добивът на дървен материал е увеличен двойно в сравнение с периода преди обявяването на защитената територия.
Ловуването на диви животни в природните паркове се извършва както и в най-обикновените горски стопанства. Дивечът, доколкото може да се каже, че все още някъде се среща, е обречен на разстрел. Единствено ловът е забранен в ПП "Златни пясъци" и по северните склонове на ПП "Витоша", тъй като там още в средата на XX в. са обособени зони за рекреация.
По билото на Стара планина, непосредствено по границите на ПП "Българка" и ПП "Сините камъни", са изградени десетки вятърни електрогенератори. Това е в противоречие със статута на защитената територия и Европейската екологична мрежа "Натура 2000" като местообитания на редки и застрашени от изчезване видове и прелетни птици. За строителството на вятърните електрогенератори са прокарани десетки километри пътища по билото на планината, по които се движат тежки бетоновози. Нанесена е непоправима рана в снагата на крехката екосистема и е унищожен уникален ландшафт.                
На територията на ПП "Беласица" в района на петричкото с. Габрене е пресушена планинската р. Габренски дол и е унищожена характерна горска екосистема. Местен "наглец" в горния край на селото е построил

частна мини-ВЕЦ

За захранването й с постоянен воден отток на 1 км нагоре по някогашната речна долина е изграден голям водоем. За строителството му е унищожена природната и археологичната забележителност "Пишана скала" и е направен широк автомобилен път, за който е унищожена гората на площ от 5000 кв. м. От водоема до ВЕЦ водата минава по големи метални тръби, стърчащи високо над терена. Тази електроцентрала с мощност 250 киловата няма практическо значение за енергийната система на България. Построена е през 2011 г. - четири години след обявяването на защитената територия и в противоречие със статута на парка и екологичните норми и стандарти. На възраженията на кмета Евтим Николов срещу строителството и промяната на естествения воден режим, засягащ интересите на местното население, до съответните министерства, имащи отношение към проблема, въобще не е отговорено.
Парковите администрации имат ограничен персонал от по 4-5 души. Изключение прави ПП "Витоша", чийто персонал е по-голям, но той е и най-урбанизираната, най-уязвима част между защитените територии в България. В дирекциите на парковете работят много добри специалисти, предимно млади хора, които компетентно и всеотдайно изпълняват функции по поддържане биологичното видово разнообразие, направа на туристическа маркировка и различни информационни табели, направа на леки заслони, масички, пейки и т.н. Всички паркове имат добре обзаведени посетителски центрове и поддържат активни връзки с обществеността и форми на обучение с младите хора.
Парковите администрации са лишени от възможността и задължението по смисъла на защитената територия да прилагат каквито и да е забранителни и ограничителни режими в стопанската дейност, лесоползването, ловуването на дивеча, инфраструктурата, строителство, понеже липсват предвидените по закона планове за управление, чрез които се прилагат управленските механизми. Затова напълно естествено и най-настоятелно се поставя въпросът къде е върховенството на закона? Защо държавата, в случая представлявана от МОСВ, не изпълнява законите в страната?
В продължение на много години изключително слабата, лишена от компетентност и воля за природозащита, дейност на Министерството на околната среда и водите доведе нещата дотам, че сега България е на последно място по процент на защитените територии спрямо площта на държавата - 5,5%. За Европа средно този показател е 16%.
България е известна по света с красивата си природа и богатото биологично видово разнообразие, което заслужава да се пази преди всичко с повече защитени територии!


На територията на ПП "Беласица" в района на петричкото с. Габрене е изградена частна мини-ВЕЦ, а метални тръби и път са унищожили части от природна забележителност


Строежът на 6-седалковия лифт "Тодорка" в националния парк "Пирин" се превърна в сага