ЩЕ ПРОРАБОТИ ЛИ РУСКИЯТ ХАЗАРТ НА ДОНАЛД ТРЪМП?

Андрю А. МИХТА*

Американската стратегия цели да реализира „китайската геополитическа игра“ на Кисинджър, но в обратна посока. Ако през XX век Кисинджър успя да откъсне Китай от Русия, сега Тръмп ще се опита да откъсне Русия от Китай. Ако това проработи, може би Вашингтон ще накара Москва да разхлаби отношенията си с Пекин и да се свърже по-тясно със САЩ в замяна на излизане от изолацията, вдигане на санкциите и легитимиране на териториалните си придобивки в Украйна

Мюнхенската конференция по сигурността и срещата САЩ - Русия в Саудитска Арабия провокираха сътресения в трансатлантическите отношения, невиждани от края на Втората световна война.
Недоумението от мюнхенската реч на Дж. Д. Ванс за бъдещата траектория на САЩ бе засенчено от един тревожен въпрос в Берлин, Париж, Лондон и Варшава: защо европейците бяха изключени от преговорите в Рияд.
Още по-обезпокоително за европейските политици бе изключването на украинците от тези преговори - хората, които могат да спечелят или загубят най-много във всяко мирно споразумение.
Шокът дойде след тези изявления на щатския министър на отбраната Пийт Хегсет: „Украйна няма да стане член на НАТО, нереалистично е Киев да си върне цялата територия, мироопазващи сили в Украйна нито ще включват американски войски, нито ще бъдат под флага на НАТО...“
Коментарите на президента Тръмп за разговорите му с Путин и скандалният му диалог със Зеленски засилиха недоверието, което се породи след форума в Мюнхен.
Едно нещо е ясно: това, което се случи след Мюнхен и особено в Рияд, представлява коренна промяна в отношенията на САЩ с Русия, като почти обезсмисля политиката на Байдън към Украйна в последните три години. Всъщност Тръмп радикално промени отношенията на Вашингтон с Москва и на практика извади Русия от дипломатическата изолация.
Администрацията на Тръмп изглежда е решила да поеме водеща роля в отношенията си с Русия, като същевременно взема предвид слабостта на Европа и нейната зависимост от Съединените щати, когато става дума за сигурност. 
Изглежда, че американската стратегия цели да реализира китайската геополитическа игра на Кисинджър, но в обратна посока“. Ако през XX век Кисинджър успя да откъсне Китай от Русия, сега Тръмп ще се опита да откъсне Русия от Китай. Ако това проработи, може би Вашингтон ще накара Москва да разхлаби отношенията си с Пекин и да се свърже по-тясно със САЩ в замяна на излизане от изолацията, вдигане на санкциите и легитимиране на териториалните си придобивки в Украйна.
Отговорът на европейските столици бе объркан и често недоумението преливаше във възмущение. Но Европа е твърде разделена, за да води Украйна без Съединените щати. И изглежда, че тази част от американския гамбит работи, поне засега.
Намерението на Вашингтон да обърне Русия срещу Китай не отговаря напълно на основната цел на Путин за възстановяване на Руската империя и установяване на сфера на влияние в Централна Европа и Балтийския регион. Затова има голямо съмнение и оправдан скептицизъм, че този гамбит може да проработи.
Москва вероятно ще прибере в джоба си предимствата от затоплянето на диалога с Вашингтон, след което ще продължи ревизионистичната си траектория в Европа и извън нея. Ако не друго, сеизмичната промяна в отношенията между САЩ и Русия позволява на Путин да предоговори параметрите на своята зависимост от Си. В същото време руският президент запазва основното предимство, което му носят отношенията с Пекин в историческата му конфронтация със Запада.  
Всичко това оставя във въздуха въпроса за бъдещето на Украйна. След три години брутална пълномащабна война, различна от всичко, което Европа е виждала от 1945 г. насам, Украйна е в тежка ситуация.
След драматичната промяна в отношенията си с Вашингтон и Европа, лишен от военни способности, които да компенсират намаляващата подкрепа от САЩ, Киев търси алтернативи, засилвайки отношенията си с регионални сили, особено с Турция. Ходовете на Турция трябва да бъдат внимателно наблюдавани, защото приоритетите на Анкара вероятно сериозно ще повлияят върху ситуацията в Украйна.
Най-голямата неизвестност за Украйна е как населението ще реагира на тази внезапна промяна, особено като се има предвид ужасяващата цена, която плати през последните три години, за да защити своя национален суверенитет и независимост срещу руското нападение.
Очевидно Европа трябва бързо да се превъоръжи, за да си осигури реални военни способности в рамките на НАТО. Освен това САЩ и техните европейски съюзници трябва да говорят ясно за това, което всеки член на Съюза носи на масата за преговори.  
Независимо от това как ще текат преговорите между САЩ и Русия, последните няколко седмици ще бъдат запомнени от историците като коренна промяна в трансатлантическите отношения.
Въпросът сега е един: Какво следва?

* Старши сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет на САЩ