28 Март 2024четвъртък12:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ще станем ли франкофони в земеделието

В България липсват диалог с държавната власт и принципът на споделената отговорност

/ брой: 25

автор:Въто Христов

visibility 1867

Ние сме в голямото семейство на франкофоните. Франция е пример за подражание в много направления както в материалната, така и в духовната сфера. В настоящата статия ще направя сравнение между земеделието на Франция и България. Избирам Франция по няколко причини: тя е страна с много добре развито селско стопанство; на второ място в света по износ на земеделски продукти след САЩ; нейните основни показатели, характеризиращи отрасъла, са около или над средните в ЕС; решаващо е нейното влияние за определяне на общата селскостопанска политика в съюза; през 1997/1998 г. тя изпрати у нас елитни земеделски експерти, които споделиха опита на страната и го обобщиха в един поучителен доклад от 163 страници; по-късно по различни поводи са идвали и други специалисти да ни помогнат; не са малко и посещенията на наши групи, за да се запознаят на място с постиженията на френските земеделци; налице са и постоянните контакти на нашите евродепутати и делегации с френските им колеги в Комисията по земеделие и селските райони в ЕС.
Изминаха 23 години от началото на промените  и 5 от членството ни в ЕС. Сега се подготвя и предстои да се приеме

Общата селскостопанска политика

(ОСП) за периода 2014-2020 г. Страните-членки, в т. ч. България, също разработват своите програми. По територия Франция е 5 пъти по-голяма от България. Използваната земеделска площ (ИЗП) е 274 млн. дка и представлява 50% от територията, в България съответно 51 млн. дка и 45,8%. На един френски гражданин се пада по 4,5 дка земеделска земя, от които 3,2 дка обработваема и 1,3 дка ливади и пасища, при нас съответно 6,9 дка, 4,4 дка и 2,5 дка. От обработваемите земи във Франция 46% са заети със зърнени култури, срещу 57,5% при нас, от маслодайните култури - съответно 10,5% и 34,5%, с трайни насаждения 6% и 2,9%. Ливадите и пасищата са 29% и 33% от ИЗП. Налице са както сходства, така и разлики в структурата на земеделските култури.
Населението на Франция е застаряло, но за един период от 50 години то се е увеличило с повече от 5 млн. и е надхвърлило 61 млн., докато при нас от почти 9 млн. (1989 г.) е намаляло на 7,3 млн. според преброяването през 2011 г. Показателни са данните за работещите в земеделието - Франция с 800 хил. приравнени единици и България с 390 хил. На един зает там се падат по 342 дка от ИЗП, докато при нас тази площ е 117 дка. Производителността на френския работник е още по-голяма, като се има предвид, че там има силно развито лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство, за което ще стане дума по-нататък. Явно, че не можем да се оправдаваме с липсата на работна ръка. Причините са други - фамилното (фермерско) земеделие, квалификацията на заетите и въоръжеността на труда. Голяма част от работещите са със средно и висше образование. Учудвам се и дори се забавлявам на разменените реплики между Бойко Борисов и Сергей Станишев, когато единият подигравателно насочи безработните младежи да садят картофи и отглеждат овце, а другият реагира "как може така, те затова ли са учили". Но при нас открай време девизът е бил "Учи, за да не работиш!".
Голяма е разликата между двете страни в размера на стопанствата - виж таблицата.

Групи стопанства Процент от ИЗП Среден размер в дка  
  Франция България Франция България  
До 20 дка 5,5 4,0 5,1 4,7  
От 20 до 1000 дка 39,5 17,8 571,0 113,4  
Над 1000 дка 55,0 78,2 1 666,0 5 608,0  
Всичко/средно 100,0 100,0 557,0 97,6  


Данните са красноречиви

Ние имаме по-едро земеделие от Франция. В ЕС е прието, че стопанствата над 1000 дка са едри. При нас те обработват 78,2% от земята, докато във Франция този процент е 55. Там е голям процентът (38,5) на стопанствата, обработващи от 20 до 1000 дка (среден размер 571 дка). Като приложим метода на Евростат, който изключва при обработката стопанствата под една икономическа единица (равна на 1200 И), тогава средният размер у нас нараства на 243 дка, което се равнява на средния размер на страните от ЕС (247 дка). За България има още един факт, който определя земеделието като едро  - 355 фирми и 228 земеделски кооперации обработват над 12 млн. дка земя със среден размер 24 хил. дка. Къде са французите, къде сме ние?
Франция е богата на животни, а ние - бедни. Като се приравнят всички животни и птици към една животновъдна единица (ЖЕ - това е една крава), на 1000 дка ИЗП Франция има 82 ЖЕ, а ние само 19, или около 4 пъти по-малко. По принцип едрите ферми над 1000 дка отглеждат по-малко животни, но във Франция те притежават по 57 ЖЕ, докато у нас едва 6 ЖЕ - 9 пъти по-малко. На 1000 жители съответно 37 и 13. По-горе посочихме, че на един зает в земеделието французин се падат по 342 дка земя, сега трябва да прибавим 27 ЖЕ. При нас това е съответно 117 дка и 2 ЖЕ. Коментари не са нужни.
Ето няколко други цифри, които характеризират интензификацията на френското земеделие. От зърнените култури тя получава ежегодно около 700 кг от декар, при нас тази цифра за последните години е 400 кг. Млечността от крава по данни на ИКАР е 6652 л, при нас - 3652 л. Повече от 2 пъти е по-висока млечността на овцете и козите. Едва ли е нужно да сравняваме показателите за зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството, защото и те са в полза на Франция.
Въз основа на изложеното е добре да видим докъде е стигнала страната със символ Айфеловата кула. На човек тя произвежда повече от 425 л мляко, консумация 315 л и това я прави нетен износител - известна е с производството на повече от 300 вида сирена. Ние произвеждаме едва по 165 л и внасяме млечни продукти. Още по-фрапиращи са цифрите за месото. Франция произвежда на човек 105-110 кг, консумацията е 99-100 кг и в това направление е нетен износител. Не е излишно да кажем, че в края на осемдесетте години на миналия век сме произвеждали по 89 кг месо на човек и по 285 л мляко, и то при положение, че населението е било почти с 2 милиона повече от сега. Тук искам да отбележа един малко известен факт. Ежегодно тя изнася, главно за Италия, над 1 млн. телета от месодайни породи, които страната-вносител подлага на интензивно угояване. Това е ресурс за производство на повече от 300 хил. т месо. Ние произвеждаме едва 30 кг на човек и за да задоволим скромната консумация от 50-55 кг, се налага да внасяме огромни количества - 150-160 хил. т месо. Франция е голям производител, консуматор и износител на различни марки висококачествени вина.
Един

птичи поглед върху земеделието във Франция

със самолет, кола, а по-добре на място на полето или в обора, ще се установи високата култура при отглеждане на растенията и животните, без изоставени земи, както е при нас, които са обрасли с плевели, трънаци и необработвани с години. Мисля, че много са българите, които съжаляват мършавите и мръсни крави, било на пасището или в обора. Какво да кажем за кражбите на животни в селата и на продукция на полето, в лозята, зеленчуковите градини. Ние ги определяме като дребни кражби и правораздавателните органи не им отделят внимание. Покъртителни са картините, които често се показват по телевизиите.
Едно внимателно разглеждане на френското земеделие след Втората световна война до днес показва шеметно интензивно развитие. Очертават се ясно три периода: първият е до 1960-1962 г., когато усилията са насочени към възстановяване от разрухата по време на войната. Трябва да отбележим, че тя успява, преустановява вноса и се появява като износител на земеделски продукти. През този период и ние се развиваме възходящо. Вторият период е до 1990-1992 г., когато е голямата интензификация и постигане на върхове. Ние през това време започваме да буксуваме, застой и връщане назад в някои отношения, главно поради постоянните реорганизации и политиката на декретиране. През третия период - след 1990-1992 г. досега, Франция в семейството на ЕС продължава да се развива и утвърждава като голям производител на земеделски продукти и стоки от хранителната промишленост. Ние през този период успешно разрушихме земеделието, оставихме го на автопилот, движим се по път като

не знаем закъде сме тръгнали

и каква цел гоним.
Две групи са факторите, на които се дължи бурното развитие на земеделието във Франция. Първата група включва действия, които са били насочени към осъзнаване от земеделските стопани на нуждата от промяна на начина на живот и на работа в земеделието. Втората - решимост на държавата да предизвика тази промяна и да съдейства за нейното осъществяване. За нас ще звучи неправдоподобно, но инициатор на промените е Католическата земеделска младеж (КЗМ), която през периода 1940-1950 г. набира такава скорост, че през 1950 г. събира в Париж 100 хил. младежи, синове и дъщери на земеделски стопани. Техният лозунг е бил "Да видим, да преценим, да действаме". Това движение, заедно с елитните земеделски стопани, са били опората на държавата за успешното преструктуриране на земеделието. През 1946 г. е основана Националната федерация на браншовите съюзи. През 1956 г. е учреден Национален център на младите земеделски стопани, в който са се включили и младите активисти на КЗМ. Това ангажиране на младите в земеделието е много поучително за нас - както за младите, така и за партиите.
Франция е известна и със силно развита мрежа от земеделски каси за отпускане на кредити и кооперации за снабдяване, реализация на продукцията, преработка на земеделските суровини и редица други услуги. Това са въпроси, които заслужават отделно внимание.
Открояват се още два изключително важни момента: земеделските стопани и предприятия, организирани в асоциации, съюзи, сдружения, обсъждат проблемите на земеделието и са страна в диалога с държавната власт; политическите партии и административната власт помагат за промените и реформите. Много често в работата на тези две страни се прилага принципът на споделената отговорност. Ние трябва да се откажем от принципа, който често прилагаме в земеделието, когато чуем или видим разумни предложения: "Това е добро, но то не подхожда за нас и е неприложимо при нашите условия". Време е да се отворим за богатия опит на Франция. А и не само на нея.

Забележка: Част от цифрите, които съм използвал в материала, ми бяха предоставени от проф. Т. Дарджонов, за което му благодаря.



Земеделие във Франция...


Земеделие в България

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 141

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 160

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ