14 Април 2021сряда05:49 ч.

На фокус

Ще успее ли Берлин като посредник?

Ситуацията в Източното Черноморие мирише на война

/ брой: 166

автор:Зорница Илиева

visibility 731

Хайко Маас, външен министър на Германия,  бе в Анкара. За ден той посети столиците на Гърция и Турция, враждуващи за водеща роля в усвояването на откритите газови находища в Източното Средиземноморие. Берлин се е вживял в ролята на посредник, както в Либия, в конфликт, който някои определят като "невъзможен за  разрешаване". Имат се предвид войствените изказвания на лидерите в двете страни и взаимните заплахи, които си отправят от дълго време. Напрежението е такова, че мирише на война, казват наблюдатели. Или както пише "Шпигел", "напрежението по границата расте, а Ердоган поема риска за война с Гърция". И Гърция, и Турция "пускат в действие флота си", но явно Германия е решила "да върне Ердоган на масата на преговорите". Онези преговори, които бяха обявени с посредничеството на канцлера Меркел, но всъщност се оказаха безуспешни, преди да са започнали.

Разбираемо е безпокойството на Берлин, защото ситуацията в Източното Средиземноморие може да излезе от контрол. Ердоган заплашва, че няма да остави без отговор нападението над турския изследователски кораб във водите около Крит. А в Атина националистите призовават премиера Мицотакис да не отстъпва пред Турция. И двете страни твърдят, че не желаят въоръжен конфликт, съюзници са в НАТО, но напрежението расте и опасността от война се увеличава. Както казва о.з. ген. Джен Гюрдениз, "ако Гърция натисне спусъка, това е край на НАТО и Турция може да се оттегли от този военен съюз, създаден през Студената война". 

Кой е ген. Гюрдениз и защо "Шпигел" се спира на него на етап, когато ЕС напряга усилия "да се върне на геополитическото поле" и един от въпросите, които дискутира на високо ниво е именно взривоопасния конфликт между Атина и Анкара? През 2006 г. този генерал лансира своя идея, която очертава основните линии на концепция за външна политика на Анкара. Тогава никой не се заинтересува от идеите му, защото решили, че са много агресивни. Дали им име - 

"Мави Ватан" 

Това бил план за разширяване на влиянието на Турция в Източното Средиземноморие и призив, че даже със силата на оръжието Анкара трябвало да начертае отново границите си там. Целта е да запази икономическо и политическо влияние и интереси. В онзи период Турция е обявявала за приоритет членството в ЕС и такава "агресивна" идея не се е приемала положително. Още повече, че ген. Гюрдениз заедно с група офицери е лежал 3 години в затвора в Силиври. Помнят се времената, когато Ердоган се разправи с генералитета в турската армия и обезглави въоръжените сили. Замени офицерския състав с цел армията да не се явява "защитник на светската държава" и организатор на преврати, когато тези устои са заплашени. После Турция реконструира своята външна политика и Ердоган на практика изостави идеята за членство в ЕС. Не че Брюксел бе на единно мнение за приемане на Турция в "клуба на богатите". Все пак това е държава с 85 млн. граждани, и то мюсюлмани. Не се заявява официално, но "страх лозе пази". 

Известно е, че 

Ердоган пое по националистически път

и управляващите в Анкара "откриха стария план на Гюрдениз" пише "Шпигел". С желанието си да превърне Турция в геополитическа сила Ердоган се настани в Източното Средиземноморие. И той, и външният му министър Чавушоолу, и партньорите от крайно дясната ПНД (Партия на националистическото действие) с лидер Бахчели започнаха да говорят за "Мави Ватан". Откриването на газови находища в този район на Средиземно море е вдъхновяващ допълнителен стимул за отстояване на собствени интереси, дори с агресивни действия и заплахи. Още повече, че Лозанският договор с неговите решения от 1923 г. открито се счита от Анкара за крайно несправедлив. Острови, които са близо до турския бряг, са гръцки, а това има значение при определяне на териториалните морски води и претенциите към газовите находища. Последните действия на Анкара в Източното Средиземноморие и растящото напрежение между Турция, Гърция и Франция явно поставят ударението върху посредническата роля на Берлин.

 Ще успее ли Хайко Маас и какво ще предложи на Ердоган като компромис? Днес ген. Гюрдениз зове "ЕС да окаже натиск върху Гърция", но определено този призив е закъснял. Защото Гърция успя да лобира на високо дипломатическо ниво и получи разбиране от САЩ, Франция, Египет, да не говорим за страните от Залива. С базата на САЩ в Дедеагач (Александрополис) Атина си осигури поддръжка от Вашингтон и трън в петата на Анкара. Гърция заедно с ОАЕ започна в петък общо военно учение в региона, където 9 самолета F-16 заедно с 4 авиотранспортьора в Крит са предоставени от Емирствата. Преди това военни учения имаше с участието на Гърция, Кипър и Франция. 

Този шах стана много сложен,

дори за Ердоган. Разпростирането върху много фронтове може да доведе до отслабване на позиции, независимо дали става въпрос за Сирия, Либия, Ирак, кюрдите или Източното Средиземноморие. А дали и този път има коз в ръкава си, предстои да разберем. Едва ли превръщането отново в джамии на византийски храмове-музеи ще е достатъчно действие за спечелване на предимство в битките за газ, влияние или водеща роля в региона. 

Отделно са ултиматумите за санкции, които заплашва да въведе ЕС, ако Турция не прекрати действията си в Източното Средиземноморие. Срокът е 1 месец, до 24 септември, когато е поредната среща на върха на страните-членки. Няма как да не се изрази солидарност с Гърция и Кипър, членки на ЕС, но ситуацията поставя Брюксел в разкрачено положение за пореден път. Шансовете за единство по темата са малки, признават наблюдатели. Меркел много внимателно подбира словата си, когато става въпрос за Анкара, защото като домоклиев меч над главата й във вътрешен план стои проблемът с бежанците, а търговско-икономическите отношения между двете страни, включително германските инвестиции в Турция, са на такова ниво, че няма как да се пренебрегват. Тя казва откровено, че е  "важно да не се допусне този спор да ескалира още повече". Един вид, да си къкри, ама да не избухне. Заплахите за санкции вече са оформени в списък, в който има и "забрани за кредитиране на Турция от държавни банки в ЕС" (от частни сигурно може), "възможност за отпускане на по-малко средства за Анкара от страна на ЕС и нещо като "забрана за пътуване". Но повечето наблюдатели по света са на мнение, че "решение за въвеждането им трудно ще се вземе". В отговор Турция вече уведоми, че от 29 август до 11 септември ще проведе военни учения в района, независимо от възраженията на Атина, и порица Париж, че действията му в Източното Средиземноморие са "незаконни", защото "Франция не е гарант по споразумението от 1960 г. за Кипър". Ердоган го играе твърдо, защото и на него му пари под краката във вътрешен план, пък и амбициите за османско величие не му дават мира. Да видим кой кого, както се казва. 

Президентът веднага свика парламента

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 72

Започна чистка в ГЕРБ след изборния провал

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 72

БСП продължава кампанията "Солидарен Великден"

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Брюксел предлага лекарства и храна без ДДС

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 72

С парите от летището ще пълнят бюджетната дупка

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Eвропейци искат забрана на бензинови и дизелови коли

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 72

Визов режим за ЕС застрашава Македония

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 72

Политически скандал за бъдещето на Балканите

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 72

В търсене на формула

автор:Валентин Георгиев

visibility 92

/ брой: 72

В очакване на гонга за матурите

автор:Деси Велева

visibility 86

/ брой: 72

Спомен за Борис Семерджиев

автор:Емил Янев

visibility 83

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ