19 Март 2024вторник11:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Ще забравим ли какво избираме?

Два възможни изхода от битката за президент

/ брой: 200

visibility 328

Проф. Антоний ТОДОРОВ


Трети по ред парламентарни избори, съвпадащи с първия тур на президентските - явно обичаме да експериментираме и следващия път ще добавим към този пакет кметските, а защо не и европейските. Така несъмнено ще спестим средства, а вероятно и нещо повече - самият смисъл на изборите. Смисълът на изборите произтича от представителството, което избираме. Затова изглежда добре да се напомня, че президентските избори не са за "личност на годината", както и парламентарните избори не са състезание по дълго бягане, където е най-важно кой е първи и кой - последен.

 

Досегашният ни опит 

Президентските избори са мажоритарни, но според нашата Конституция избираме президентски двойки. Това понякога дава възможност на партиите, които стоят зад президентските кандидатури, да търсят представителство в тази двуперсонална еднолична институция. През 1990 г. избраният от НС (преди приемането на сегашната конституция) президент Желю Желев имаше избран пак от НС вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев - нещо като синьо-червена "коалиция", демонстрираща желанието за мирен преход. Президентът Петър Стоянов (СДС) имаше като вицепрезидент Тодор Кавалджиев от БЗНС, което подчертаваше политическата коалиция ОДС през 1996 г. Независимият и извънпартиен президент Румен Радев има за вицепрезидентка Илияна Йотова, която исторически е свързана с БСП. Изключения представляваха президентските двойки на Желю Желев с Блага Димитрова, Георги Първанов с ген. Ангел Марин, както и Росен Плевнелиев с Маргарита Попова: първите бяха очевидно кандидати на СДС, вторите - кандидати на БСП, а третите - кандидати на ГЕРБ. 

Досега президентите са били избирани с относително мнозинство пред следващия в балотажа и винаги на балотаж. Прави впечатление, че на втория тур на изборите участието е по-слабо, отколкото на първия тур. Изключенията са две: 1992 и 2001 г. Първите избори са в ситуацията на поляризация между "синия" и "червения" политически блокове. Вторите, подобно, но с очакването за промяна, белязана от победата няколко месеца преди това на НДСВ, които обаче не представиха собствен президентски кандидат.

По-ниското участие на втория тур за съжаление говори недобре за преобладаващата политическа култура на българското общество. Сякаш отпадането на избрания кандидат от балотажа спестява необходимостта от избор, макар и между двама други кандидати. Оправданието, че няма избор в този случай, е неприемливо. Защото означава, че всеки от двамата достигнали до балотажа е еднакво приемлив (което е същото като еднакво неприемлив).

Обичайно е също така излезлият първи на първия тур да печели изборите, дори първоначално разликата с втория да е минимална. Но по-интересното е, че рядко спечелилият изборите е с малка преднина на балотажа - около 5-6% разлика за изборите през 1992 и 2011 г. В повечето случаи разликата е значителна: над 8% през 2001, над 19% през 1996, над 23% през 2016 и дори 52% през 2006 (което все пак е изключение).

 

Какво знаем (масово) за работата на президента? 

Стои изправен в Гербовата зала, връчва отличия, прави обръщения на Нова година, посреща други държавни глави, покланя се на знамето на военни паради... Тази най-видима церемониална роля засенчва понякога съществените правомощия, като различни висши назначения (конституционни съдии, посланици, генерали), предоставяне на гражданство, помилване и т.н. Но вероятно за мнозина президентът е представителен, по възможност симпатичен и усмихващ се човек, по възможност нито много дебел, нито много нисък, да не заеква и да може да гледа с двете си очи - изобщо по възможност не съвсем като Ален Делон, но не много далече от него.

Затова имаме и толкова много кандидати, които си представят колко лесно могат да заемат този пост. Някои от тях с опит в шоу бизнеса, други като "вечни кандидати", трети вероятно за забавление, за поява в медиите, дори и за възползване от медийните пакети за предизборната кампания. С 23-ма регистрирани кандидати за президентските избори показваме, че това не е недостъпна инстанция, някак си "всеки може". Всъщност, ако наистина така си мислим, можем вместо избори да теглим жребий сред участниците, пък който се падне. Но не, предпочитаме избори, а това означава, че предпочитаме гражданите ясно да изразят съгласието си за един или друг кандидат.

 

А какъв е изборът?

Най-съществените кандидати са 3-4, онези, които в крайна сметка ще съберат на първия тур над 90% от подадените гласове. Именно те задават основните политически предпочитания сега. Вече стана ясно, че това са досегашният президент Румен Радев, кандидатът на ГЕРБ Анастас Герджиков и кандидатът на ДБ Лозан Панов. Към тях, и това мнозина определиха като безпрецедентно, трябва да добавим и кандидатурата на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ. Всяка от тези кандидатури носи важна информация за гласоподавателите, като очевидното не винаги е действителното.

Кандидатурата на Румен Радев и на вицепрезидентката Илияна Йотова за втори мандат беше обявена още през февруари 2021 г. Тя изглеждаше напълно логична, след един достатъчно успешен мандат, през който въпреки някои не съвсем приемливи действия, президентът успя да отстои образа си на независим лидер, който има качествата да се изправи срещу действителни заплахи и нередности. Той подкрепи ясно и категорично гражданския протест, искащ оставката на тогавашния премиер (от над 10 години) Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Президентът беше единствената институция, която застана на страната на този протест, обединил разнородно множество от граждани (леви и десни, радикални и умерени, либерални и консервативни). Сегашната му кандидатура за втори мандат олицетворява исканията на този протест за прекратяване на един модел на управление, приватизирал публичната власт за частни цели. Модел, предизвикал у много граждани непоносимост и отвращение, поддържан от един упорит, гъвкав и умел в тактиката на оцеляване елит на ГЕРБ и приближените му бизнес среди.

Кандидатурата на Анастас Герджиков, известен професор по антична литература и ректор на СУ, беше истинска изненада. Причините за изненадата бяха няколко, но на първо място, как така един успешен университетски преподавател, изследовател, преводач на Аристотел, реши да постави кандидатурата си за президент на републиката? Незабавната подкрепа от страна на ГЕРБ, както и изборът на неговата вицепрезидентка, полковник от ВВС Невяна Митева, с която едва ли са били близки познати (нима вицепрезидентът трябва да е от приятелите на президента?), показват, че решението всъщност идва от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов попадна в политическа изолация, в политическа карантина, затова имаше спешна нужда от някакво отваряне към среди, склонни да простят натрупаните безобразия и да ги оставят в миналото като лош спомен. Анастас Герджиков беше истински спасителен пояс за ГЕРБ, всъщност една добре премерена кандидатура - професор, непартиен, но и изглеждащ толкова различен от главния "душманин" на ГЕРБ Румен Радев. Проблемът на този кандидат е, че няма как да се обяви решително срещу "модела Борисов", защото разчита на подкрепата на избирателите на ГЕРБ. Но ГЕРБ не можеха да си представят загуба от Радев на един напълно партиен техен кандидат (като Борисов, Митов или някой друг), защото поражението щеше да бъде твърде непоносимо. Ако Герджиков загуби, ГЕРБ няма да поеме никаква вина за това, нали е "независим кандидат"?

Най-сетне кандидатурата на Лозан Панов, висш съдия и остър критик на "модела Борисов" и на главния прокурор Иван Гешев, беше напълно логична кандидатура за "Демократична България". "Градската десница" (доколкото това е адекватно още название, предвид на политическата разнородност на това обединение на "тъмно сини", "нито леви, нито десни" и зелени) нямаше как да не излъчи собствен кандидат за президент, но беше пред трудния избор да подкрепи един решителен противник на "модела Борисов" като Румен Радев, който същевременно е и кандидат на БСП, или просто да не подкрепи никого (решение, което обективно би било в полза на ГЕРБ). Очевидно е, че за ДБ всякакво дори повърхностно сътрудничество, не говорим дори за обща кандидатура, с "червените" изглежда немислимо. 

Кандидатурата на Мустафа Карадайъ, толкова безпрецедентна за ДПС, има друга цел. Движението е видимо изолирано, смятано от "партиите на протеста" за част от статуквото и дори "пришивано" към ГЕРБ (има много поводи за това и един от тях е единомислието им за запазването на поста му на главния прокурор Иван Гешев). Виждайки, че няма как да участва във възможна правителствена формула след парламентарните избори, ДПС хвърля в президентската битка своя председател, който се представя и като яростен противник на Радев. Освен това ДПС вече осъзнава, че може да има избран президент без неговата подкрепа (досега тази подкрепа е била conditio sine qua non за избора, макар и не единствено условие). Затова кандидатурата на Карадайъ цели да мобилизира максимално вота на движението, за да може след това, в навечерието на втория тур, лидерът му да има повече основания да договаря подкрепа и да иска срещу това нещо друго.

Другите кандидати участват на олимпийския принцип - участието е по-важно от резултата.

Но извън това многообразие от кандидатури, изборът е между два възможни изхода: или ГЕРБ ще се върне във властта чрез президентската институция, или, обратно, ще продължи усилието за разграждането на "модела Борисов". Няма трети вариант и поведението на всеки един от основните четирима кандидати в това отношение ще е много показателно за истинските им намерения. Накратко, всеки трябва да си отговори кого би подкрепил на балотажа, ако не достигне до него. Анастас Герджиков постави капан на ДБ, когато заяви, че ще подкрепи Лозан Панов срещу Румен Радев. Лозан Панов не би могъл да отговори на такъв въпрос още сега, но със сигурност каза, че евентуална подкрепа от страна на ГЕРБ би била задушаваща. Румен Радев, вероятно, не би имал никакво затруднение да отговори на такъв въпрос - би подкрепил всеки, който се противопоставя на "модела Борисов". Но какво ли ще каже Карадайъ? Вероятно ще подкрепи всеки, ако не е Радев. Трудна работа.

От блога на автора, със съкращения

 

 

 

 

 

Банален карнавал

автор:Александър Симов

visibility 44

/ брой: 52

БСП призова за връщане на мандата

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 52

Лекарите вече предписват е-рецепти и без интернет

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 52

По-ниски сметки за парно в София за февруари

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 52

Декларация до 1 април - 5% отстъпка от данъка

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 52

Измами с мними служители на БНБ

автор:Дума

visibility 48

/ брой: 52

Путин с рекордна победа на изборите

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 52

Косово настройва ЕС срещу себе си

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 52

Ердоган призован да остане президент

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 52

Накратко

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 52

Футбол в стаичка

автор:Марин Милашки

visibility 47

/ брой: 52

Нови правила с новите промени за шофьорските книжки

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 52

България загуби свой достоен син

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 52

Датата - 19.03.2024 г.

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 52

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ