Щрихи към портрета на един набожен народ

От това, което се пее вече години от нашенски певци и певици покрай Великден като нова естрадна манифактура, този път не в прослава на Партията, а на Божия син, не може да не се стигне до възторжения извод: Брей, колко набожен народ сме станали! Виж ни, бе Боже, и помагай! Помагай да се вмъкнем и в еврозоната, и в Шенген, да се докопаме до повече евросредства и ибо да си поживеем, Господи, и ние, обикновените българи. Няма само елитът ни от чапкъни да си живее като Симеончо... Набожен народ сме станали. И все по-набожен, ибо Господи, ставаме.

 След 10 ноември, дето се казва, преживяхме нещо като второ покръстване на българите. Що членове на ЦК, целият партиен и дружествен елит изпълниха църквите. И се промъкваха, пъшкайки, олели се мъже и жени под масите в олтарите за очищение на греховете. И вече 30 години е все така - дойдат ли християнските празници, и най-големите хаирсъзи на държавата застават със смирени ликове в църквите и се надпреварват да целуват икони и ръце на попове. 

А че сме станали много набожен народ - до същия извод може да се стигне и по вижданото навред изобилие от всякакъв роден и задграничен кич на тема Божия син, Божията майка, Синът Божи и всичко свързано с този празник със съответните бронзови ангели с крила и всякакъв кадрови антураж на рая. 

Разбира се, големият процент от всички картички, щамповани торби, вази и прочие с такива набожни сюжети и стоки кой знае защо са все от азиатски индустриален произход, където, доколкото ми е известно, въобще не се празнува Великден, а там титулярът по обожествяването е Буда. И азиатците си имат Буда, не само ние, българите, си имаме завъден такъв, на който се кланят днешните чорбари на властта.

Един след друг се занизват още в началото на годината по стара вековна традиция празниците на светиите у нас. Що кич в огромни размери се изкупува и дарява на стотиците ни хиляди ивановци, йордановци, йорданки, трифоновци и т. н. Вижте само църковния ни календар, по който вече се движат ударно дейностите и на родни занаятчии, естрадни композитори, текстописци, художници - стахановци на икони, политически и правителствени пиари и прочие.

А в Пловдив, столицата на европейската култура, се появиха още през лятото даже постелки - изтривалки за крака, с надпис с християнското пожелание "Happy Easter" или "Merry Christmas"! Едно време градските отдели на търговията и културата не допускаха и санкционираха такива абсурди, ама сега, хайде да не обяснявам какво е сега... Питам се само какво би станало, ако се появят за продан в магазините постелки - изтривалки за крака, пред входните врати с някакъв надпис, посветен примерно на мюсюлмански празник?

В същото време на прослава на Бог и светии по българските земи по календара продължава обаче тотално безбожие, което не е бивало въобще и през времето на уж съвсем атеистичния социализъм у нас! Да, дами и господа, от четвърт век все така продължаваме да си живеем и след толкова божии празници в държава с: безбожно ниски заплати и пенсии, с безбожно скъпи мляко, месо, яйца, сирене, кашкавал за децата ни, с безбожно скъпи лекарства и лекарски услуги и лечение, с безбожно високи данъци, с безбожно високи цени на парно, ток, вода, телефон, с безбожно високи съдебни такси и адвокатски хонорари, с безбожно високи заплати и премии на евро и нашенски депутати и всякакъв още легион чиновници на фона на сиромашията, при която живее народът ни. Най-бедният в ЕС народ, безбожно ограбен от родни и чужди вагабонти през годините на състоялия се по безбожен сценарий безбожно разрушителен преход...

Пред християнски празници стана вече традиция по пазарите да се вдигат безбожно цените на чушките, доматите, тиквите, краставиците, в магазините - цените на агнешкото, козунаците, яйцата. Вдигат се безбожно и цените в игрите на късмета. Вместо да се намаляват по християнски, ама не.

Въобще - Бог да ни е на помощ!

Същият този Бог, който възпяват манифактурно десетките ни естрадни и чалга чучулиги и гларуси, щом се зададат празници от църковния ни календар, а политици и управници с безбожните си дела на гърба на православния ни беден народ пишат може би историята на... утрешния български атеизъм.