Швейцария - навсякъде позната, навсякъде различна

Валантен Бонтан
АФП


Просторни ливади и долини, обрасли с тучни треви. Крави, пасящи спокойно пред импозантна каменна хижа...
Образът на Швейцария от пощенските картички очарова и буди възхита в другите държави; не един земен край изтъква гордо - с право или без, своето сходство със страната на кантоните.
Ливан - Швейцария на Близкия изток. Словения - Швейцария на Балканите. Кашмир - индийската Швейцария. Барилоче - една Швейцария в Аржентина...
"Кажи-речи навсякъде по света има страни и области, сравнявани с Швецария", констатира историкът Франсоа Валтер, преподавател в Женевския университет. Така например географ, публикувал своя труд в края на 70-те, оприличава с швейцарската конфедерация общо 183 територии на петте континента. "Само в Европа са изброени 125 наименования", уточнява Валтер. Сред тези "задгранични Швейцарии" виждаме например Сан Карлос де Барилоче в планинската провинция Рио Негро, на 1650 километра югозападно от Буенос Айрес. Всеки посетител на това туристическо място може да се снима с истински санбернар пред автентична дървена хижа.
"Още от началото на 20-и век тук живее голяма швейцарска общност. А и природата ни много прилича на алпийската", обяснява Леополдо Тибери от градското туристическо бюро. Градът поддържа и развива приликите, пренася ги дори в кулинарната сфера - един от местните специалитети е известното... "фондю"!
В други случаи сходството е по-трудно доловимо. "Африканската Швейцария" - Свазиленд, дължи това прозвище само на зелените си хълмове и малката площ. А търговското пристанище Циндао на Жълто море, заливано от мусоните, е наричано "Китайската Швейцария" само заради сградите в баварски стил, наследени от неговото минало на германска колония. "Образът на Швейцария в чужбина се гради до голяма степен на клишета, изтъква Марсиал Паские, който преподава публичен мениджмънт и през 2009 г. е публикувал проучване по въпроса. Клишетата са свързани най-вече с пейзажа, но включват и някои стоки като часовниците или шоколада, неща, примамливи в колективното въображение".
Дори Франция не може да устои пред възхитата от страната на Русо, както показват множеството миниатюрни "Швейцарии" на френска територия ("Елзаската Швейцария" в департамент Ба Рен /или Долен Рейн, б. р.), "Нормандската Швейцария" край хълма Пенсон, "Бретонската Швейцария" в Кенеканския лес и др.), кръстени така заради живописните гледки. Което всъщност навява определени внушения. "В края на 18-и век, когато започва да се развива туризмът и се появяват сравненията с Швейцария, алпийският пейзаж е смятан за класически декор, присъщ на всяка идилия", разказва Франсоа Валтер. "Сравненията с Швейцария бързо стават средство за привличане на клиенти, за насочване на вниманието към красивите гледки", пояснява историкът. Според него много от "швейцарските" географски алюзии "са чиста проба измислици на професионалисти в туризма с рекламна цел". И не става дума само за гледките. "Зад географията стои общество, олицетворяващо един идеал за демокрация и свобода", посочва Марсиал Паские. Той набляга върху "привлекателния" политически и икономически модел на конфедерацията, макар и посбръчкан тук-таме от данъчната й политика. "Многото езикови и културни общности в Швейцария живеят съвместно вече над 200 години. Това означава доста за държави като Ливан или Руанда с оглед напрежението между общностите там", отбелязва Паские.
Красиви пейзажи, финансово процъфтяване, стабилна демокрация... "От образа на Швейцария е покълнал и е израснал един идеал", обобщава Франсоа Валтер. "Идеал", свързан частично с реалността, а отчасти и с различни фантазии, подхранвани от литературни митове като "Хайди" (детски роман на швейцарската писателка Йохана Спири). "Хората търсят образа на изгубения рай - свят, в който човекът живее в хармония с природата. Тук май отново ще си припомним за Жан-Жак Русо", усмихва се изследователят.