Сидония Пожарлиева събужда съвестите

Доминик Шипо*

Като крехко цвете Сидония Пожарлиева трепти при най-малкия полъх на страдание и изкрещява своето смущение към всички хора, които отказват да видят или да повярват (в двуезичната си българо-френска книга "От Мъката до Усмивката", изд. "Фараго" - б.р.). И като кралски шут, който се осмелява да каже всички истини, тя издрасква с няколко думи тези заспали сърца в доста материален живот и събужда съвестите.

Търсят храна
гладните дечица,
а ситите отминават.

Едно птиче под обстрел, едно куче със счупен крак, гладни деца, прекършени души, катастрофи: естествена (цунами) или технологична (Фукушима), толкова драматични моменти, предлагащи на Сидония Пожарлиева случай да изрази своята мъка.

Циганин бавно минава.
Кучета злобно го лаят -
и те настървени.

Вероятно не е случайно, че тя е избрала  тристишие, за да изкрещи своята мъка, защото краткостта подсилва нейния изказ и нещастието на света става така очевадно, както сигурно една заслепяваща светлина.
След дъжд идва хубавото време; след мъката - усмивката. Във втората част на творбата авторката споделя моменти на радост.

Април се усмихва -
котак на слънце проснат
в този ден приятен.

И светът се оживява от детски усмивки, от усмихнати цветя, от раждаща се любов. Със същата чувствителност Сидония Пожарлиева борави с думите на тристишията умело и с точност, подреждайки ги във вечен букет.

Магически зрак -
цял ден цветята ми
кимат със нежност.
                                                       
* Авторът е основател на Френската асоциация за разпространение на хайку и редактор на списанието й "ПЛОК", в което през септември т.г. е публикувана рецензията