Сила на духа и човечност

"Сила на духа и човечност" е заглавието на книгата, посветена на личността на Иван Абаджиев, издадена през 2007 г. - една година след неговата кончина.
Роденият през 1930 г. в с. Овощник, Старозагорско, Иван Стефанов Абаджиев произхожда от бедно селско семейство. Баща му е прекарал 5 години в затвора за антифашистка дейност. Отличен ученик, Иван от най-ранни години е избиран в ръководствата на младежкия съюз, а скоро след завършването на Юридическия факултет на Софийския университет става първи секретар на Окръжния комитет на ДСНМ в Стара Загора. Дейността му е оценена високо и на IX конгрес на младежкия съюз (1958 г.) е избран за първи секретар на ЦК на ДКМС, на който пост е до 1965 г. По негова инициатива се разгръща движение за научно и техническо творчество на младежта, възражда се бригадирското движение, развиват се редица инициативи с младата художествено-творческа интелигенция, работи се за патриотичното възпитание, организира се туристическо движение "Опознай родината, за да я обикнеш". Акцентира се на подбора на кадри с високо образование и делови качества.
За добрата си работа като ръководител на младежкия съюз той получава нова отговорна задача - през 1965 г. е избран за първи секретар на Окръжния комитет на партията в Сливенски окръг. За да "дръпне" окръгът напред, особено в икономиката, да се развива интензивно селското стопанство и особено високопланинското земеделие и животновъдство, ускорено да се изгражда материална база за образованието, културата, здравеопазването. За успешната реализация на тази програма на IX конгрес на БКП е избран за кандидат-член на Политбюро.
След случая с Иван Тодоров-Горуня и негови съратници, обвинени в опит за преврат, врачанската окръжна организация е сериозно разединена. Нужен е ръководител, който да възстанови единството и нормалния климат в окръга. Затова за първи секретар е изпратен и избран именно Иван Абаджиев. Той работи с такъв размах и инициативност, че врачани и днес го споменават. Преобразява града, предприема инициативи за развитие на икономиката и особено на селското стопанство, създадени са едни от първите АПК.
Активно и близко работи и с интелигенцията. Той постоянно се среща и общува с Клуба на дейците на културата. Но следва ново поприще. През 1971 г. е избран за секретар на ЦК на БКП по въпросите на науката, образованието, културата. И тук той акцентира особено на развитието на науката и техническия прогрес.
Стилът на новаторство, на непосредственост и близост с хората на Иван Абаджиев обаче предизвикваше не само симпатиите на по-младите и образовани кадри, но и неприязън и завист на съперниците му. Можеше да е конкурент на най-високите нива и затова бе намерен повод да бъде отстранен чрез изфабрикувани клевети. Най-напред бе снет като секретар и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и изпратен за посланик в Румъния, а след това, въпреки много добрата му работа там, освободен и от състава на ЦК и изпратен за посланик в Тунис, където работи 7 години. След завръщането си в България е назначен за генерален директор на външнотърговското дружество "Хемус". От едно заглъхнало обединение той го развива до равнището на институция, която търгува произведения на българското изкуство и култура в редица страни.
За съжаление след "демократичните" промени и отстраняването на генералния директор "Хемус" бе раздържавен и продаден за жълти стотинки. А неговият висококомпетентен ръководител бе пенсиониран, преди да е навършил 60 години.
След промените на 10 ноември 1989 г. много от бившите партийни и стопански ръководители бяха отстранени и оставени в забвение, други се изпокриха, трети забогатяха и се отрекоха от социалистическата идея. За разлика от тях Иван Абаджиев отново показа как и при тези условия може успешно да се работи за България. Него го интересуваше не неговата лична съдба, а съдбата на страната и на партията. В изключително сложната обстановка той не беше обзет от носталгия по миналото, а рухването на социализма у нас приемаше като резултат от обективно развитие, без да приема неговата замяна с див капитализъм от латиноамерикански тип.
По негова лична инициатива през 1997 г. се създаде клуб "Единство", който ръководеше до смъртта си. Този клуб обедини бивши стопански, младежки, партийни и дипломатически кадри под девиза "Да се променяме, без да се отричаме". С богатия си опит този ценен фонд от кадри се старае да бъде помощник и коректив на политиката на социалистическата партия.
През целия си живот той имаше подкрепата на достойната му съпруга Радка, с която отгледаха и възпитаха трите си деца Стефан, Таня и Перуника, които със своите семейства също останаха верни на техните идеали.

Ето някои мнения и оценки на негови съратници и приятели, работили с него:
"За мен Иван Абаджиев винаги е бил и си остава емблематична фигура на БКП и БСП от следдеветосептемврийското поколение, отдал целия си живот за благото на страната и хората. Политическата му съдба беше сложна, но вярата му в социалистическия идеал и дейността му за реализацията и обновлението на този идеал - всеотдайна."
Александър Лилов, секретар на ЦК на ДКМС, член на Политбюро и секретар на ЦК на  БКП
"Интересуваше го не неговата лична съдба, а съдбата на България и на партията в изключително сложната обстановк,а наложила се в страната след 10 ноември 1989 г."
Петър Междуречки, кмет на София, посланик
"Сред нас, писателите, вие сте известен и уважаван като рядко отзивчив, внимателен и сърдечен приятел на творците на българското художествено слово, като един от изтъкнатите ръководители на партията."
Акад. Пантелей Зарев, бивш председател на СБП
"Мога с категоричност да заявя, че като истински комунист и доблестна личност мечтаеше за една чиста и свята България, освободена от предразсъдъците на миналото и от идеологическата скованост на държавния социализъм."
Вера Ганчева, журналист, издател
"С Абаджиев се общуваше леко, без бариерата на партийната догматика. Ще го кажа направо: той възприемаше човека с неговите лични качества, а не ровеше по биографии, кой какъв баща и дядо има."
Маргарита Петринска, журналистка
 
"Иван Абаджиев остави неугасваща диря сред поколения кадри и труженици с близостта си до хората, с извисения си физически и духовен ръст. И най-вече, че като ръководител той умееше да обединява, считайки, че единството е пътят към прогреса. Затова в края на своя всеотдаен за народа ни и за партията живот Иван Абаджиев показа, че е верен на себе си, новатор и вечно търсещ, неспокоен дух, пълен с реалистични, нестандартни и конструктивни идеи, творец и демократ. Да! Той си остана Иван Абаджиев."
Политически клуб "Единство"

Иван Абаджиев