Силата на Меркел бе в кризисните ситуации

Кристоф Хаселбах,

Сергей Гушча

Като ръководител на германското правителство в продължение на 16 години, Ангела Меркел значително промени външната политика на страната. Ролята на ФРГ на световната арена нарасна, както и глобалните политически предизвикателства.

Извън Германия практически никой не познаваше Меркел, когато тя пое поста федерален канцлер през 2005 г. Но Меркел бързо свикна с новата си роля, включително във външната политика.

Скоро обаче тя трябваше да премине в „авариен” режим на работа: през 2008 г. избухна световната финансова криза. Еврото, един от основните символи на обединението на Европа, беше под силен натиск. „Ако еврото се срине, Европа ще се срине“, предупреди тя.

С голямо нежелание икономически най-силната страна в ЕС пое водещата роля за справяне с кризата. От една страна, федералното правителство принуди страните със силна задлъжнялост да провеждат политики на строги икономии и реформи. От друга страна, Меркел одобри мащабна помощ за страните от ЕС, засегнати от кризата. Отговорността на Берлин за дълговете на други държави се увеличи значително.

Фактът, че ЕС като цяло прие новата лидерска роля на Германия, се обяснява и с деликатното поведение на Меркел. То съчетава „култура на сдържаност“ с „култура на отговорност“, както го описа експертът по международни отношения и европейска политика професор Йоханес Варуик от университета в Хале.

Анализатори в Германия твърдят, че Меркел е подценила или омаловажавала дълго време опасността от автократичните системи: особено на Китай и Русия, които разчитат на геоикономическа мощ, дезинформация и дискредитиране на Запада.

В отношенията с Русия Меркел премина от сдържан прагматизъм до отчуждение след анексирането на Крим. Опитът ѝ в ГДР и познаването на руския език я направиха уникална канцлерка. Основните принципи на политиката на Меркел по посока Москва бяха готовността да се наричат нещата с техните истински имена и желанието да се поддържат контакти с Русия, независимо какво се случва. Ето защо в присъствието на Путин тя нарече „престъпно“ анексирането на Крим и призова ЕС да наложи икономически санкции на Москва, но и защити строителството на газопровода „Северен поток 2”.

Ако Ангела Меркел беше подала оставка в началото на 2015 г., успешната ѝ кариера вероятно щеше бързо да бъде забравена. Но нищо не донесе на Меркел такава слава по света и нищо не е предизвикало такива противоречия в Германия (а и в чужбина), както нейното решение в края на лятото на 2015 г. да отвори границите на Германия за бежанци и мигранти. През 2015 г. списание „Тайм” я обяви за „Личност на годината“ и дори за „Канцлерката на свободния свят“. Други, особено правителствата на ЕС в Източна Европа бяха възмутени, че се опитва да наложи щедрата си политика за предоставяне на убежище на целия ЕС. Оттогава в Европа видимо нарасна десният популизъм.

Меркел първоначално беше страстен поддръжник на трансатлантическите отношения. Докато все още беше опозиционен политик, тя подкрепяше войната в Ирак, започната от президента на САЩ Джордж Буш, която по това време беше отхвърляна от огромното мнозинство германци. Но отношенията между Берлин и Вашингтон постепенно охладняха. През 2013 г. стана известно, че американските разузнавателни агенции от години шпионират Меркел, като подслушват телефона ѝ. Меркел беше възмутена: „Не можете да шпионирате приятелите си“.

И изведнъж политическата ситуация в света се влоши много бързо: Русия анексира украинския полуостров Крим през 2014 г., британците гласуваха за напускане на ЕС на референдум през 2016 г., а малко след това Доналд Тръмп стана президент на САЩ, издигайки лозунга „Америка на първо място“.

Меркел заяви разочаровано през 2017 г .: „Дните, когато можехме да разчитаме изцяло на другите, отдавна са отминали“. Събиращите се гръмотевични облаци над политическия хоризонт я накараха да поднови кандидатурата си за канцлер на изборите през 2017 г. и за четвърти път да застане начело на германското правителство.

Какво наследство ще остави Меркел във външната политика? Може би можем да го обобщим с изказването ѝ през 2019 г. в Харвардския университет, когато бе удостоена с 16-та си почетна докторска степен: „Нищо не може да се приеме за даденост: нито нашите индивидуални свободи, нито демокрацията, нито мирът, нито просперитетът".

Силата на Меркел се проявяваше главно в кризисни ситуации, а те бяха много по време на дългия ѝ мандат като канцлерка на Германия. Тя никога не е била ораторка, чиито изказвания спират дъха и никога не е излъчвала ентусиазъм. Но особено по време на кризи, Меркел прояви това, което анализаторите наричат „смесица от прагматизъм, способност за постигане на цели и издръжливост“.

Професор Йоханес Варуик я счита за „неуморен кризисен мениджър”. Но според него Меркел винаги е била загрижена за запазването на съществуващото и е използвала твърде малко кризите като възможност за фундаментални промени, като например да насърчи по-активни стъпки на интеграция в ЕС.