Симфоничният оркестър на БНР гостува в програмата на Европейския музикален фестивал

Симфоничният оркестър на Българското национално радио ще представи на 20 ноември от 19 ч. в зала "България" концерт, в който три произведения от различни епохи изграждат необикновено музикално пътешествие - от съзерцанието и духовната сила до дълбоката човешка емоция. На пулта ще застане главният диригент на оркестъра маестро Константин Илиевски, а солист ще бъде изявеният български виолончелист Атанас Кръстев. Концертът е част от 26-ото издание на Европейския музикален фестивал, който се организира от музикална агенция "Кантус фирмус" с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столичната община - Календар на културните събития за 2026 г., научи ДУМА от Ирена Данкова. 

Вечерта ще започне с "Елегия за голям симфоничен оркестър и орган" от Милко Коларов - творба от 1996 г., в която два внушителни звукови свята се срещат в особено въздействащ диалог. Органът, със своята многопластова темброва природа и асоциации със сакралното пространство, се вписва в богатата симфонична звучност, за да създаде атмосфера на размисъл и съзерцание.
Проф. Милко Коларов е сред значимите имена в българската композиторска и диригентска школа. Завършва композиция при Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при Константин Илиев. Творчеството му обхваща различни жанрове - от симфонични и камерни произведения до опери, балети и оратории. Специализира в Париж, а негови произведения са изпълнявани и издавани в редица европейски страни и Япония.
Следва Симфония №5 в ре мажор, оп. 107, "Реформационна", от Феликс Менделсон-Бартолди - произведение, в което историята, религиозната традиция и музикалното вдъхновение се преплитат в мащабна симфонична концепция.
Любопитен факт е, че Менделсон започва да пише симфонията едва на 20-годишна възраст, подготвяйки я за честването на 300-годишнината от Аугсбургското изповедание - един от основополагащите документи на Протестантската реформация. Във финала композиторът включва известния лутерански хорал "Ein feste Burg ist unser Gott" ("Здрава крепост е нашият Бог"), създаден от Мартин Лутер. Така симфонията се превръща не просто в музикално произведение, а в своеобразен звуков разказ за вярата, устойчивостта и духовната идентичност.
Интересна е и съдбата на творбата - въпреки че е завършена през 1830 г., тя е публикувана едва през 1868 г., повече от две десетилетия след смъртта на композитора. Самият Менделсон дирижира първото й изпълнение в Берлин през 1832 г.
Във втората част на концерта публиката ще се срещне с един от най-величествените върхове в романтичната литература за виолончело - Концерта за виолончело и оркестър в си минор, оп. 104 от Антонин Дворжак. Солист ще бъде Атанас Кръстев.
Парадоксално, но Дворжак дълго време не вярвал, че виолончелото е подходящ солов инструмент. Променя мнението си, след като чува концерт за виолончело от американския композитор, виолончелист и диригент от ирландски произход Виктор Хърбърт, с когото работи в Националната консерватория в Ню Йорк. Вдъхновен от чутото, през 1894-1895 г. създава своя знаменит концерт - произведение, което по-късно ще се превърне в еталон за жанра.
Зад монументалната му музикална архитектура се крие и дълбоко лична история. Докато работи върху концерта в Ню Йорк, Дворжак научава за тежкото заболяване на Йозефина - сестра на съпругата му и жената, към която някога е изпитвал силни чувства. След завръщането си в родината, когато тя умира, композиторът преработва финала на вече завършената творба и включва музикален цитат от любимата й песен "Остави ме сам". Дворжак отказва да остави финала на концерта просто като триумфален завършек. Той преработва последните 60 такта, като добавя дълга, меланхолична и елегична кода. В нея отново прозвучава темата от нейната любима песен, преминаваща в затихващо сбогуване преди финалния изблик на оркестъра. Така произведението придобива още по-интимно и изповедно измерение, превръщайки се в своеобразен музикален спомен за една непреходна обич.
Концертът е посрещнат с голямо възхищение още при премиерата си в Лондон през 1896 г., дирижирана от самия композитор. А един от най-големите музиканти на епохата - Йоханес Брамс, след като се запознава с партитурата, възкликва, че ако е знаел, че може да бъде написан такъв концерт за виолончело, самият той би създал подобно произведение много по-рано.
В ръцете на Атанас Кръстев този шедьовър ще разкрие богатството на виолончеловия звук - от топлата лиричност и интимната изповед до драматичния размах и виртуозната енергия. А партньорството с оркестъра ще очертае една от най-красивите особености на Дворжаковия концерт - равнопоставения диалог между солиста и симфоничната тъкан.