Синдикат с нова мисия

Съобщиха по медиите, че най-големият проблем в България е недостигът на работна ръка. Истинският проблем всъщност е ниското заплащане на труда. Нашите "независими" медии обаче продължават да спестяват истината, която очевидно е в интерес на техните работодатели. С други думи, работодателите се чудят лицемерно защо ли хората не се натискат да им работят на безценица.
Така ще бъде, докато не се появят стабилни синдикати, които да отстояват единствено и само интересите на наемните работници. Сегашните синдикати са настроени конформистки спрямо работодателите, водейки либерални флиртове с тях. Лидерите на тези синдикати са от редовете на някогашния СДС, който заби в пета глуха на историята, но седесарските синдикални организации продължават да държат монопола като "защитници" на интересите на наемниците.
Българските работодатели забогатяха на тъмно - в тунела на т.нар. преходен период, разграбвайки държавната социалистическа собственост. За да върнат заграбеното, с тях трябва да се води истинска битка. Либералните преговори с официалните синдикати са безполезни. Необходим е друг синдикат, който да бъде в пряка връзка с обединената левица. Синдикат, който да отстоява не с лицемерна дипломатичност правата и интересите на наемните работници и служители. Синдикат, който не е завещание от миналото, а е обърнат с лице към проблемите на хората от днешния ден, с грижа за бъдещето на работниците и на техните семейства. Голяма част от заграбените капитали и от богатството на т.нар. работодатели незабавно трябва да бъдат извоювани от тях и да се разпределят сред хората за рязкото повишаване на техния жизнен стандарт. Потребна е борба - безкомпромисна, добре организирана, последователна и смела. В противен случай грабителството ще продължава, заплатите ще остават срамно ниски, нацията ще се топи, а броят на милионерите сред алчните работодатели ще расте.
Вече обявиха официално, че се увеличават цените на газ, ток и вода. Това означава директен скок на цените на всички храни и стоки от първа необходимост, както и в сферата на услугите. Над 10% нарастват цените на строителните материали, на бои, химикали и препарати. Икономисти вече изчислиха, че инфлацията, т.е. обедняването на българите от началото на 2018 г. е с ръст поне от 5%. Къде са съществуващите синдикати? Защо мълчат? Защо не запретнат ръкави за незабавното отстояване на накърнените народни интереси? Защо търпят безучастно намаляващата покупателна способност на хората?
Нашите управляващи се стремят с всички сили да вкарат страната ни в еврозоната. Председателството на България на Съвета на ЕС е идеална възможност за това. Капиталите на нашите работодатели имат ключов интерес от тази еврозона. Подготвен ли е обаче българският народ? Категорично не. Приемането на България в еврозоната означава неколкократно увеличение на всички цени. Това ще бъде смазващо за бедните. За хората с ниски доходи ще е шок. Страната ни може да влезе в еврозоната, след като бъдат увеличени чувствително заплати и пенсии. Доходите е редно да надскачат спокойно ръста на инфлацията, като се възприеме минимален доход примерно от 500 евро. Настояването на управляващите за прием в зоната на богатите държави е в интерес на потриващите нетърпеливо длани родни богаташи.
Скокът на цените от началото на годината може да се приеме като опит за пореден финансов буфер, пуснат да смекчи, да направи по-плавен прехода към неизбежното форсирано поскъпване, след като страната ни бъде вкарана в еврозоната. Озовали се в тунела, ние сме обречени на прекалено нисък стандарт на живот. Без да сме обезпечени финансово, за нас тази зона може да се окаже опасна кошара. Това ще бъде зоната на още по-голяма бедност и морално-психически срив за мнозина българи.
С други думи - пак впрягат каруцата пред коня. Правилният ред е грижа за достойни по-високи доходи. Каква сила обаче би могла да принуди работодателите да се решат на подобна стъпка? Те отдавна са превърнали държавните институции в удобен за тях икономически лост.
Потребен е като хляб насъщен синдикат с нова мисия. Синдикат, който да има силата и авторитета да обединява работниците и да принуждава работодателите да се съобразяват с техните искания. Както е между две равностойни страни - като равен с равен.