Скъпите страдания на сърцето

Сърдечно-съдовите заболявания засягат сърцето и околните кръвоносни съдове и са различни по вид - високо кръвно налягане, коронарна артериална болест, сърдечна болест, инфаркт. Те са причината за най-много смъртни случаи в ЕС - около 40% или 2 милиона смъртни случаи на година.
Финансовата тежест на тези заболявания върху здравноосигурителните системи в ЕС се оценява на близо 110 млрд. евро (2006 г.). Това са разходи от 223 евро на година на глава от населението или около 10% от общите разходи за здравеопазване в ЕС. Освен това сърдечно-съдовите заболявания са една от основните причини за хронични болести и загуби за трудовия пазар. Те са тясно свързани със социалните условия на живот, а процентните различия на тези заболявания са основната причина за здравните неравенства между държавите членки и в тях. Например Германия е с 55% хипертоници от възрастното население. И у нас горе-долу е такъв процентът, категорични са специалистите.
За изминалото десетилетие от 2001 г. до 2010 г. смъртността от сърдечно-съдови заболявания у нас не е намаляла, тя продължава да се задържа около ниво 67% от всички причини за смърт. Артериалната хипертония продължава да бъде водещ причинен фактор за исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест. Не по-малко обезпокоителен факт е ниският дял на контролираните хипертоници, които постигат стойности на артериалното налягане, по-ниски от 130/80 мм живачен стълб. 35% от хипертониците у нас са с висок, а 50% - с много висок сърдечно-съдов риск. Изключително висок е делът на болните с повишено артериално налягане и висцерално затлъстяване с метаболитен синдром. По тези показатели България се различава двойно и дори тройно от всички останали страни в Централна и Източна Европа, съобщава Здраве.нет, позовавайки се на Дружеството на кардиолозите в България. Резултатите са от първото представително национално проучване "BP Control - BG Study", приключило в края на 2012 г. В него били обхванати 9544 пациенти от цялата страна, които са били наблюдавани от 200 общопрактикуващи лекари. Според експертите у нас се обръща много по-малко внимание на субклиничните органни увреди и много рядко рисковите хипертоници се изследват за микроалбуминурия, а всички болни са практически лишени от достъп до високоспециализирани изследвания като каротиден ултразвук, измерване на дебелината на интима медиа и оглед на очните дъна.


Касата плаща най-много за хипертония

По данни на НЗОК през 2011 г. за лекарствата на 1 150 936 души с високо кръвно налягане общественият фонд е заплатил 62 870 166,25 лева, което нарежда хипертониите на първо място. За третото тримесечие на 2012 г. неинсулинозависимият диабет е глътнал най-много пари, а хипертонията е на второ място с 15 810 161 лева, с които е поета част от стойността на лекарствата на 997 009 хипертоници. Но очевидно това не е достатъчно. На симпозиум, организиран от работната група по артериална хипертония при Дружеството на кардиолозите в България стана ясно, че в България, за разлика от останалите страни в Централна и Източна Европа, е значително по-ниска степента на използване на фиксираните лекарствени комбинации.
Кардиолозите се обединиха около препоръката да бъдат обединени усилията и да бъде намерен общ език с институциите, за да може в недалечно бъдеще и у нас да се създаде регистър на пациентите с артериална хипертония.


"Лидерите" на хоспитализациите

Данните на Националния център за обществено здраве и анализи показват леко намаление на инфарктите и инсултите. Според лекарите причината е в подобряването на информираността на хората, както и в прилагането на все по-модерни методи на лечение. През 2011 г. са хоспитализирани 9886 души с инфаркт, а на 4674 е направена коронарна ангиопластика. През м.г. приетите в болница с инфаркт са 9454 души, а на 5298 от тях е направена коронарна ангиопластика. И ако през 2011 г. починалите в болница от инфаркт са били 967, то година по-късно броят им е 795.
Инсултите също бележат лек спад - от 50 183, хоспитализирани през 2011 г., те са 49 094 през миналата.