"Скъсанячето" стигна до Европа

Дълго отлагах тази тема. Заради реакциите, които предусещах - че някога може и да съм бил бунтар, но вече съм досаден консерватор, че текстът ми не е нищо повече от жалба по младост, че вместо да разбирам поколението на новото хилядолетие, се опитвам да го назидавам. Преди дни обаче намерението ми получи мощна подкрепа. И не от някоя пенсионерска или педагогическа организация, а от самата Европа, и то от младежкия й сегмент. Председателят на Европейския младежки форум Луис Алварадо остро разкритикува осъществената в рамките на българското европредседателство младежка конференция. Вместо да предвидят възможност повече млади да участват в проведените дискусии, организаторите им осигурили безплатен алкохол и полуголи танцьорки. И не само на афтър партито, но и в паузите на самото събитие. Това било пример как не трябва да се правят нещата.
Думите му ме върнаха в средата на 90-те години. Тогава все още сред депутатите нямаше милионери, които да дразнят избирателите със снимки от екзотични плажове, нито пък собственици на хотели и вили по наши и чужди крайбрежия, та през август почивахме вкупом в онази прокълната станция в началото на Слънчев бряг. Фигури от туристическия бранш ни поканиха в заведение да ни покажат какви висоти са постигнали в предлагания на клиентите продукт. На трапезата имаше от пиле мляко, но всичко беше някак в орбитата на набиращата тогава скорост простащина. Апогеят според домакините дойде, когато сновящите в залата почти голи девойки се качиха по масите. Вече не помня дали пееха, или само се чекнеха, но не съм забравил упрека на именит колега: защо се мръщиш, нали ти си по културата? (Тогава оглавявах ресорната комисия в парламента.) Но каква култура е да ти пада пърхот в чашата, отговорих малко прибързано, преди в грохота на децибелите да схвана, че думите му са иронични. Нямаше нито шега, нито ирония обаче в действията на ресторантьорите. Те искрено вярваха, че в този тип услуга е бъдещето.
И излязоха прави. Не защото са толкова предвидливи, а тъй като наложиха този модел. С помощта и на политици, с бухалки и возене в багажник, но най-вече с разпалване на низките страсти. Това им се удава, пък и по-лесно е да опростачваш клиентелата, отколкото да възпитаваш вкуса й. Не само нашата, но и гостуващата. Неслучайно тук идват откъде ли не особен род туристи - онези, които са изкушени от евтиното пиене и лесните жени. Съни бийч - романтичното друго име на курорта, отстъпи място на обещаващото оргии прозвище Слънчака.
Подобни трансформации поразиха не само и други зони по нашето Черноморие. Опростачването вече е повсеместно. Има, разбира се, и острови, подхранващи надеждата, че не всичко е загубено, но те не са забелязвани от медиите, защото показването им не води до покачване на рейтинга. Масово се поднася един и същи модел - оня от средата на 90-те години, само че много по-груб, безцеремонен, извратен дори. Мутренското поведение не просто се насърчава, то се представя едва ли не като единствения начин да извървиш пътя от "скъсаняче" до човек, облечен във "Версаче", който пуши наргиле и марихуана, около когото се увиват плеймейтки, който бяга от затвора, радва се на звука на парите, на скъпата кола и яхтите. В повечето музикални клипове пък жената е разголена, лесно достъпна, употребяваща алкохол и цигари в промишлени количества, сведена е до сексуален предмет, до най-обикновен обект на страст и желание. Фигурата й се кълчи и самопредлага по недвусмислен начин. Интериорите и екстериорите са скъпи, облеклото е оскъдно, гримът - тежък, силиконът - изобилен, телата са показани с акцент върху най-съблазнителните части.
Това е светът на успеха и пътят към него. Или го приемаш и поемаш по него, или ставаш аутсайдер. Като оня тийнейджър в клипа на Криско и още двама, чиито имена няма за кога да запомняме, който е стъпил върху пейка и около врата му има въже за бесене. Позата е на млад самоубиец, а посланието е колкото тягостно, толкова и ясно - ако не се държиш като мутра, ако изглеждаш като плах ученик без анаболи в мускулите, без татуировки по бицепсите и без блясък от "бело" в очите, задължително трябва да те спохождат суицидни мисли.
Младежите като изправения пред бесилото от споменатия клип може да не са малко, но все пак са изключения. Победоносно шества оня модел на поведение, чиито не само физически груби герои разпускат в океан от твърд алкохол и полуголи девойки. Дотолкова, че "скъсанячето" стигна не само до "Версаче"-то, но и до Европейския младежки форум. Думите на Луис Алварадо, че случилото се в София разрушило работата на поколения млади хора, може и да са пресилени. Което не означава, че трябва да си затворим очите за проблема. И не само заради имиджа ни в Европа. А и заради необходимостта да откъснем собствената си младеж от усилено налаганите мутренски ценности.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info