Славист осъди Сливен
Делото води до революционни промени в българския футбол
/ брой: 238
Бившият футболист на Сливен Илия Илиев спечели дело срещу клуба в районния съд в града. Решението е революционно, тъй като за в бъдеще ще засегне много играчи и футболни клубове. Според съдебното решение Арбитражният съд към БФС няма право да гледа трудово-правни спорове между клубове и футболисти и решенията на БФС са нищожни. Дела с подобен характер в Арбитражния съд към БФС бяха завели и много други футболисти като Явор Въндев, Георги Христов и др. Дори в момента се разглеждат няколко случая там, но решенията ще бъдат обявени по аналогия за нищожни, коментира сайтът Sportal.bg.
Според формулировката на Районния съд в Сливен решението на Арбитражния съд към БФС по казуса "Илия Илиев" е обявено за нищожно, а клубът на кмета Йордан Лечков е осъден да изплати 7 заплати на футболиста, неполучени през периода август 2009 г. - февруари 2010 г. От тях обаче се изважда сума, равностойна на 3 месечни заплати, която е била платена на футболиста в началото на 2010 г., за да му попречат да разтрогне контракта си с клуба.
"В конкретния случай възраженията на ответната страна за недопустимост на исковата претенция са неоснователни (б.а. от Сливен твърдят, че делото не може да се гледа в съда). Арбитражното решение по приложеното арб.д. №80/2009 г. в частта му относно произнасянето по претенции на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение не представлява пречка за водене на настоящото производство, тъй като е нищожно. Арбитражният съд в нарушение на Разпоредбата на чл.360, ал.1 от КТ във връзка с чл.19, ал.1 от ГПК се е произнесъл по трудов спор за трудови възнаграждения, без да е компетентен. Трудовите спорове са неарбитируеми и няма пречка дори и при наличие на арбитражно решение държавният съд впоследствие да констатира нищожността на арбитражното решение в своите мотиви, съответно да не го зачете и да разгледа и разреши правния спор. Поради това исковата претенция в конкретния случай се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В тази връзка следва да се посочи, че съдът има компетентността съгласно изричната разпоредба на чл.270, ал.2 от ГПК да констатира нищожност дори и на съдебно решение."