08 Юли 2020сряда13:30 ч.

Мистерии

Смърт за всеки, който наруши покоя на фараона!

Проклятието на великите египетски владетели от древността - тайнство, неразгадано до днес, или суеверие, породено от случайни съвпадения

/ брой: 193

автор:Иван Беловски

visibility 2893

В началото на ХХ век английският аристократ лорд Джордж Карнарвън, както мнозина египтолози, решил да тръгне по дирите на гроба на Тутанкамон. Този любител на приключения се свързал с известния учен Хауърд Картър и двамата получили разрешение от Каирския музей да правят разкопки в древната столица Тива при условие, че предадат на музея всяка открита находка.
След пет години изморителна и безплодна работа в далечната 1922 г. станало чудото - в Долината на царете те открили гробница, в която били захвърлени в безпорядък различни златни предмети. Това говорело, че много преди тях тук са прониквали и други хора, без да вземат нищо - очевидно изведнъж били сериозно изплашени.
В това помещение нямало мумия, но зад трета врата била разположена истинската фараонска гробница, цялата обкована в злато. Под каменна плоча бил открит саркофаг с образа на фараон - златна маска с очи от арагонит и обсидиан и клепачи от стъкло. В този саркофаг се намирал втори, в него - трети, изработен от чисто злато, където лежала мумията, покрита с дебел слой мехлем.
След три години, когато махнали превръзките на мумията, открили, че тя е силно повредена, запазени били само лицето и краката. Около сто скъпоценни камъка покривали тялото на фараона, пръстите на ръцете и краката му били целите в златни напръстници, а под главата му открили къс желязо, смятан за един от най-редките и най-ценни метали по времето на Тутанкамон.
Трябва да бъде споменато, че само шест месеца по-късно откривателят на гробницата лорд Карнарвън умрял при странни обстоятелства в Кайро. Според мнението на някои медици той бил ухапан от отровно насекомо в гробницата, а според други - заболял от възпаление на белите дробове. През същата година починали още трима души, посетили гробницата на Тутанкамон, което дало повод печатните издания в цял свят да тръбят за "отмъщението на фараона", за "нова жертва на проклятието на Тутанкамон" и прочие бомбастични заглавия. Само за една година жадната за сензации преса успяла да открие и публикува 21 случая на хора, станали жертва на фараона.
Когато през 1971 г. умрял и Уолтър Емъри (ръководил разкопките от 1935-а насам), в един каирски вестник било написано: "Този мистериозен случай подсказва, че легендарното проклятие на фараона отново започва да действа." В резултат на което тогавашното египетско правителство забранило всякакво по-нататъшно отваряне и изследване на мумии.
Любопитно е да се отбележи и друго мнение. През лятото на 1972 г. писателят Филип Ванденберг подготвял книгата си "Проклятието на фараона" и при среща с египтолога Гамал Мерец го попитал дали вярва в проклятието на Тутанкамон. Той отговорил на Ванденберг скептично: "Аз не вярвам на такива неща. Ето, вижте ме, цял живот съм се занимавал с фараонови гробници и мумии и все още съм жив. Това е най-доброто доказателство, че става дума само за случайности." Мнението на египтолога Г. Мерец, който тогава бил на 52 години, в отлично здраве, не можело да бъде подминато като некомпетентно, най-вече защото по това време бил директор на Египетския музей в Кайро.
Само четири седмици след този разговор обаче Гамал Мерец се почувствал зле една нощ и се пренесъл в Отвъдното. Лекари установили, че бил починал от нарушение в кръвообращението. Вестниците отново зашумели, че фараонът, живял 1300 години преди Христа, е взел нова жертва и че през петте десетилетия след откриването на гробницата на Тутанкамон при необикновени обстоятелства са загинали не по-малко от 30 души, всичките имащи връзка с предмети от тази гробница.
Учени египтолози, журналисти и писатели се разделили на два лагера. Едните вярвали и продължават да вярват, че наистина съществува някакво "проклятие", което не могат да обяснят. Спорещите от другия лагер направо отхвърлят цялото това суеверие, което смятат за глупаво, породено от случайни съвпадения, подбрани изкуствено.
Цялата тази шумотевица около проклятието, според някои запознати, идвала от странното съдържание на надписите, срещани в повечето гробници на фараони. В една от тях били разчетени йероглифи, означаващи: "Духът на мъртвеца ще пречупи врата на всеки, който се осмели да оскверни този гроб." Друг открит надпис гласял: "Крокодилът във водата и змията по земята ще накажат онзи, който оскверни моя гроб, макар никога да не съм му сторил зло. Бог да го накаже!" Подобни по съдържание са и откритите надписи в гробницата на Тутанкамон: "Нека смъртта убие с крилете си всеки, който наруши покоя на фараона."
Крадци на фараонските гробници е имало още в дълбока древност, също по времето на Арабския халифат и по-късно. Най-известният представител на грабителите иманяри бил италианецът Джовани Белцони, пристигнал в Египет през 1815 г. и автор на "Записки за египетските гробници". Това негово творение може да бъде определено като "шедьовър на бракониерското изкуство". Интересно е да се знае, че въпреки всичко иманярите от всички времена са знаели отлично къде се намира гробницата на Тутанкамон, но само на два пъти са нахълтвали в нея. Съществувала е сериозна причина, която да ги стряска, и повечето са заобикаляли отдалеч споменатата гробница.    
 Говори се за някаква тайнствена, силна отрова, с която били покрити мумиите, други дори намекват за наличието на радиоактивни елементи в тях. Нито една от многото хипотези обаче не може да обясни трагичната съдба на "прокълнатите" жертви. Възникват логичните въпроси - защо отровата или радиацията е могла да причини смъртта на едни, а е пощадила безброй много посетители на музеите в Кайро, Париж, Лондон и др., където е била изложена мумията на Тутанкамон? И до днес продължава да липсва отговор на въпроса защо действа "проклятието" на Тутанкамон (който не е бил от най-забележителните фараони), но не и на останалите.
За Тутанкамон се знае, че е бил коронясан за фараон на 11-годишна възраст и загинал едва 20-годишен. Той бил дребен на ръст, слаб и болнав. Слабо било и царството му, половината от Египет се намирала под чужда власт. Фараонът не бил добър воин, загинал при опит да превземе наново древната египетска столица Тива.
Ето какво казва проф. Анж-Пиер Леко, френски специалист по изследване на древноегипетски мумии: "Мумиите на фараоните представляват истински трактати по палеопатология. Изучавайки ги, ние можем да възстановим еволюцията на много болести."


Лорд Джордж Карнарвън

Величие в злато


Хауърд Картър

Гробницата на Тутанкамон

Тронът на фараона

Не пуснали туристи на плаж, бил резервиран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 128

Внасяме 32 хиляди тона дрехи втора употреба

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 128

ЕК: България ще се възстанови по-бавно от очакваното

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 128

Курортно лято

автор:Лозан Такев

visibility 213

/ брой: 128

Има решение за кризата

visibility 259

/ брой: 128

Новата цивилизация на хората с достойнство

visibility 181

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ