Смисълът

Какво ли не се издума, какво ли не се изписа. Че конгресът е завършил, преди да започне. Че бил формален. Че бил без смисъл.
Щото нямало да си сменяме председателя.
А един бивш заместник-председател, който осем години седеше на всички заседания вдясно от Станишев, през няколко дни първо рече, че сме бъззъба опозиция, после, че сме креслива и... отпраши в чужбина.
Всеки наш конгрес е важен, защото показва как в момента изглежда партията.
Какво видях.
Видях скука в погледи заради скучни, предварително написани изказвания. Заради сричане на клишета и общи фрази, които не казват нищо ново. Видях делегати, които отказват (или не могат) да коментират пред медиите кое е най-важното на деня.
Но видях и друго.
Че БСП е наясно с опасността от дясна диктатура. И тръгва на битка срещу нея. Че разбира какъв е изборът догодина. И подава ръка на всички, на които им е мила България.
Чух, че образът на партията се нуждае от промяна - не "излъскване", а истинска. Чух "помъдрели" местни лидери да искат нови, млади и можещи кандидати.
Чух и призив да не търпим повече самовлюбените интриганти. Както и че няма да има милост за още по-самовлюбените местни велможи, ако разделят гласовете на вота.
Очевидно конгресът постави две задачи - да продължи промяната и да търсим национално обединение за спасяването на страната и на всеки българин. Изпълнението им трябва да започне от днес. То зависи от Станишев и хората около него.
От резултата, а не сега, ще разберем имало ли е смисъл.