Смяна на чипа

В австрийски град хората, които са осиновили дете, се ползват със статута на "почетен гражданин", а уважението от съгражданите е много високо, разказа преди време моя позната. Сиреч  осиновителите от чужбина възприемат като празник фактът, че са одобрени за родители на дадено дете и нямат претенции, че детето е с увреждане или има мургава кожа.
Звучи почти революционно за нашенеца: учудващо е, че дори в началото на XXI век има хора, които търсят да осиновят "дете, което да е с бяла кожа, с определен цвят на очите, да прилича на свекъра, да не е болнаво, ако е над 3 г. да ми вика "мамо/тате", да..." и прочее изисквания.
Закон трудно може да промени маниера на мислене на една нация, граден със столетия. И все пак, нашенецът очевидно трябва да приеме, че се търси семейство за детето, а не дете за семейството. Последното звучи като да идеш в плод-зеленчук и да избираш чушки с определен цвят и големина.
Кандидат-родителят трябва да е активен, а не да чака социалните работници едва ли не да му доставят вкъщи детето, споделят млади осиновители, за които е преценено, че са подходящите родители на малко момиченце. Ако повече нашенци мислят как да не крият истината от детето си и когато порасне му дадат възможност за избор, повече деца от социалните заведения ще имат шанса да растат в истински дом, да имат истинско семейство и спомени за истинска обич.