Снабдяваме света с липсващи у нас лекарства

Мартина БОЗУКОВА, Медиапул

Предназначени за българския пазар лекарства за бременни, деца и хора с хронични заболявания продължават да се изнасят в чужбина въпреки че в аптеките у нас системно липсват и нуждаещите се отчаяно се опитват да се снабдят с тях. За това свидетелстват данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), предоставени на Медиапул по Закона за достъп до обществена информация. Според експерти в бранша това показва, че действащият механизъм за забрана износа на дефицитни лекарства не работи ефективно, общественият интерес не е защитен и са необходими още действия, за да се гарантира достъпът на българските пациенти до терапия.

В социалните мрежи постоянно текат акции за спешно намиране на опаковки от определени дефицитни лекарства, които липсват в аптеките, а когато въпросът се отнесе до здравните власти, обикновено се оказва, че ги "има по складовете". По-рядко се случва, че продуктът е с временно преустановени продажби. Липсите в аптеките тласкат все повече хора към лекарствен туризъм в съседни държавни като Турция и Гърция.

Лекарства срещу астма и ХОББ, епилепсия, продукти за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през изминалата година и самите аптеки изпитват трудности с намирането и зареждането им.

От началото на годината до момента в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за извършен износ на 387 лекарствени продукта. Декларираният износ е за следните държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.

Само един нарушител

Само един търговец е бил хванат в директно нарушение на закона да изнася лекарство, което в момента е фигурирало в забранителния списък. Нарушителят е санкциониран, казаха от ИАЛ, но без да посочват кои са търговецът и медикаментът, обект на износ. Експерти в бранша коментираха пред Медиапул, че случаят е изолиран, тъй като няма нужда да изнасяш лекарства от забранителния списък, при положение, че сегашният законов ред е много лесен за заобикаляне.

След хиляди перипетии и години отлагане, от ноември 2021 г. започна да действа механизъм, който позволява държавата да спира износа на медикаменти, които са в недостатъчни количества за задоволяване на вътрешните потребности. Прието е, че недостиг има тогава, когато количествата от даден лекарствен продукт са по-малко от 65 на сто от необходимите за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, като за база се ползва средномесечното потребление на съответния медикамент за предходните 6 месеца.

Забранителният списък се генерира автоматично и се актуализира всяка седмица въз основа на актуални данни за наличностите, които се поддържат в специално създадена за целта информационна система - СЕСПА. В нея данни подават всички по веригата: производители, дистрибутори и аптеки. Когато наличностите паднат под определената граница, износът се забранява, и когато количествата се увеличат над нея, пласирането им извън страната отново става разрешено. Така определени продукти ту влизат, ту излизат от забранителния списък.

Първоначално в забранителния списък попадаха над 300 лекартвени продукта, но след като бяха открити и поправени грешки в методологията на изчисление, броят им падна под 100. В момента 67 продукта са забранени за износ. 

От данните на ИАЛ, предоставени на Медиапул, се вижда, че едни и същи лекарства се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. 

Липсващите лекарства

От години на пазара има системни липси на антикоагуланти или антитромботични средства, които продължават и в момента по данни на ИАЛ. Сред продуктите, за които са постъпвали сигнали за липси в ИАЛ, са Clexan, Xarelto и Fraxiparine, като първите два по данни на ИАЛ са били обект на износ. Третият продукт пък е имал смущения в доставките от август насам. Това води до постоянни липси на тези продукти в аптеките, а те са жизнено важни при жени с проблемна бременност. В тази група попада и препаратът Pradaxa, който по данни на аптеки също е дефицитен.

При лекарствата за астма сигнали за липси са подавани за Flixotide, Seretide Diskus, AirFluSal Forspiro, Serevent inhaler, като за всички без последния продукт има данни, че са били изнасяни. За Flixotide освен това има информация и за проблеми с доставките до средата на годината. Използваните широко за инхалации на деца Ventolin и Pulmicort също са били сред най-проблемите продукти през годината, като изненадващо те не фигурират нито в списъка с изнасяните, нито в списъка със смущения при доставките.

Фармацевти алармират за липси и на друг продукт срещу астма при деца и юноши -  Symbicort Turbuhaler, който също фигурира сред изнасяните от страната медикаменти. 

Продуктът Seretide Diskus, използван от пациенти с ХОББ, също е сред изнасяните от страната медикаменти и в същото време аптеки сигнализират за липсите му.

Сигнали за липси в ИАЛ има и за множество лекарства, използвани при комплексното лечение на онкологични заболявания. За препаратите Suprefact Depot, Femara и Votrient има данни, че са били изнасяни. За Docetaxel пък има данни за смущения в доставките през първата половина на годината.

Това са само малка част от системно липсващите на пазара лекарства, като прави впечатление, че по-голямата част от проблемните медикаменти са обект на износ и по-малка имат временно преустановени продажби по различни причини: недостатъчно производство, забавяне на планирани доставки, оптимизация в портфолиото, промяна в опаковките и др. 

Българският фармацевтичен съюз също сигнализира от месеци за практиката складовете да задържат лекарства, които после се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов припомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за пресичане на тази порочна практика, но сега са необходими последващи действия. За да са видими за аптеките неоснователните откази на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на МЗ "Информационно обслужване" трябваше да създаде допълнителна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това все още не се е случило и реално и плахите опити за промяна буксуват.

Търговци отричат проблемът да е в износа

Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), която обединява фирми, занимаващи се с износ, коментира пред Медиапул, че не износът е основният проблем за липсите на продукти на пазара. Според износителите по-сериозни дефицити формират смущенията при вноса и контрабандата. А липсата на някои лекарства в отделни аптеки е плод на спецификите в търговските взаимоотношения между дистрибутори и аптеки. Например отказите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са заради неуредени финансови взаимоотношения.

Със съкращения

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.