24 Септември 2020четвъртък02:50 ч.

Портрет

Соколарят, който дарява радост на хората

Асеновградският художник Геракси Гераксиев пресъздава в натюрморти поезията на живота

/ брой: 218

автор:Пенка Калинкова

visibility 4594

Геракси Гераксиев рисува натюрморти, понякога и пейзажи. Рисува като старите майстори - все едно, че гледаш картина на Вермеер или на други нидерландски художници от ХVІІ век. Сюжетът, разбира се, е друг, но техниката и майсторството са близки. Изненадващо е, защото рядкост са такива художници днес, повечето бягат от точността на рисунъка, не им е интересно да изпипват цвета и фактурата по този начин. Някои ще кажат, че това е почти фотографска точност. Не-е-е. Чувства се стилизацията. Четат се метафорите. Ябълката и крушите, наровете и трънкосливката са част от природата, от поезията на живота. Понякога, когато си почива, художникът, роден и живеещ в малък град близо до Пловдив, рисува и пейзажи, но натюрмортите са неговата страст.

Изкуството е отговорна задача. Не искам да шокирам. Трябва да има послание. Посланията при мен, казва Геракси, основно са свързани с любовта и щастието. Искам хората да изпитват позитивни чувства. Какво ни носи днешният живот? Живеем в един материален свят, в който парите и вещите са издигнати в култ. Трупаме безполезни вещи, с които си мислим, че ще бъдем щастливи. И в крайна сметка разбираме, че сме нещастни. Нямаме време за любовта, за чистото, за святото... Имал съм случай с една клиентка, казва ми: "Искам с картината да ме върнеш в моето детство, а то е свързано с тези трънкосливки, които напоследък рисуваш." Като й пратих работата, жената ми се обади и плачеше. Развълнувал съм я. Това ми се е случвало няколко пъти. И аз искам да дарявам чрез своите картини на хората щастие. Възхищавам се на природата, тя е най-великият и неповторим творец. Не искам да се влияя от модите, може би съм инат. Какви ли не извращения се правеха с изкуството, това ме отвращава. Живеем в общество без никакви граници, без никакви норми. Много лесно е да предизвикаш шок, защото нямаш реално бариери. По-трудното е да бръкнеш на човека в душата, да го върнеш към чисто човешкото. Искам да радвам хората. Рисува ми се. Като дрога е.

Геракси Гераксиев си има своите почитатели. И не само в Асеновград, където е роден и живее. Навсякъде, където е имал самостоятелни изложби и участие в общи експозиции досега. В Пловдив, в чието много активно дружество на художниците членува заедно с колегата и съгражданина си Аспарух Сърбов, в София, има негови картини и в частни колекции в чужбина. Геракси не е завършил художествена академия, неговият учител е Ангел Михайлов, известен преди години художник, печелил първи награди от НХИ "Голо тяло" в 90-те, който сега живее в Лимасол, Кипър. Първо, обаче, братът на скулптора Петко Москов, учителят по рисуване Йордан Москов, забелязал дарбата му. В Асеновград семейството на скулптора Петко и изкуствоведката Светла Москови е много известно. 

Геракси Гераксиев. Името му, повторено и като фамилно, е странно, рядко. А всъщност означава соколар. И Гераксиите наистина са били соколари, царски соколари. Легендата отвежда към историята на Второто българско царство, а най-ранното документално свидетелство за рода е от 1720 г. Соколари, които, подгонени от дрязгите и конфликтите в царския двор, се установяват в Егейска Тракия. Впоследствие техните потомци - тракийски бежанци, идват след Първата световна война от Калапот, Драмско, в Асеновград. Всичко е точно - прадядо му Иван Георгиев Гераксиев (1883-1930) е тютюноработник и синдикален лидер, организатор на стачки, в навечерието на Септемврийското въстание 1923 г. е арестуван и разкарван по пловдивските полицейски участъци. Вследствие на побоищата, нанесени му от полицията, заболява тежко и след дълго боледуване през 1930 г. умира. Как узнавам този факт ли? Случайно. Подготвила съм за моя събеседник книжката ми "Истории от Тютюневия град" като спомен от срещата, показвам му снимката с величествената сграда на Тютюневия монопол в Асеновград, където е снимана сцената със стачката във филма "Тютюн", и... разговорът потича в посока към името и рода. Имало е в музея в Асеновград кът с пушката на дядо му и данни за дейността му. След смяната в посоката на развитие на страната ни експонатите са свалени, но в сайта "Станимака - духовно наследство" има сведения за него. Геракси поискал да му дадат пушката като памет за дядото и дейността му - не му я дали. Кой знае дали не смятат, че може да има нов завой на развитие страната ни - казвам го иронично, но кой знае наистина. Геракси Гераксиев е ляв човек. Някои ще кажат твърде ляв, комунист. Но по време на резкия завой в историята, на смяната на системата, той е бил 15-годишен. Не членува в никоя партия, включително и в БСП. 

Идва ми прекалено розова. Бяга се от същността на социализма, подменя се, казва той. Живеем в най-бедната европейска страна - с най-лошо здравеопазване и образование, и БСП не могат да спечелят изборите. И това е за да не обидим някого. Защото, ако се каже за безплатно здравеопазване, това ще бъде възприето едва ли не като някаква ерес. Лъжа е, че в здравната каса няма пари, но всичко се краде. Здравната каса разполага с милиарди, как няма да стигнат за здравеопазването? Но всичко е бизнес, всичко е капитализъм. В капитализма се губи човешкото лице. Този евросоциализъм е все по-неолиберален. Парадоксално е, но в старите демокрации има в някои държави много повече социални придобивки и програми за трудещите се хора, отколкото в страни като България. Нямам нужда от мрънкаща партия, казва Геракси Гераксиев. Не може парите да са повече, да са по-важни от човешкия живот.

Иначе харесва като човек д-р Емил Караиванов, но към кмета-социалист има изисквания - да не се оставя лоши хора да злоупотребяват с добрината и с доброто му име. Асеновград е спокойно място, но в градчето има увлечение по дребнотемието, интриги, няма активен художествен живот, макар че в него са родени и работили художници като акварелиста Георги Ковачев, Иван Кирков, Коста Форев... За художника на първо място са семейството с 12-годишния син и двегодишната дъщеричка, с любимата жена, работи за обикновеното човешко щастие с истинските неща - природата, планината, верните приятели, рисува картини, които предизвикват спокойствие и удовлетворение - у него и почитателите му. 

„Отровното трио“ ще пише План за България

автор:Дума

visibility 71

МВнР обяви за персона нон грата двама руски дипломати

автор:Дума

visibility 91

От труд „на черно” - 23 милиарда лева

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 181

Колекторите нямат право да тормозят длъжници на работа

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 181

Само столичното парно има проблем с фактурите

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 181

Борисов ни обяви за стратегически газов център

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 181

Фирмите няма да губят компенсациите за вируса при запори

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 181

Остър сблъсък между Китай и САЩ в ООН

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 181

Берлин отхвърля условията ни към Скопие

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 181

ЕС предлага задължителни правила за миграцията

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 181

Сърбия и САЩ договарят проекти

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 181

Гоце Делчев: Македония ще се обедини с България

автор:Христо Георгиев

visibility 159

/ брой: 181

За някои дреболии, които не са дребни

visibility 128

/ брой: 181

БСП и "войните срещу цивилизацията"

автор:Мирослав Попов

visibility 134

/ брой: 181

Датата

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ