SOS за книгата!

С 30 на сто са намалели продажбите на книги през тази вирусна година, като април и май спадът е стигал до 70%, сочи анкета на асоциацията "Българска книга". В същото време хората, затворени вкъщи, четат повече и, установявайки това, библиотека във Велинград дори разнася книги по домовете. ДДС върху продажбите на книги падна на 9% едва сега (в Европа е от години дори по-нисък), въртят се призиви да четем повече. Но замисля ли се някой как се издават тези книги?

По-малките издателства издъхват. Общо 72% се крепят, а цели 18 на сто са буквално смачкани. Защото всъщност ДДС е намален не за книгоиздаването, а за продажбите на книги. Печатници, хартия, консумативи, набористи, редактори, коректори, дизайнери - това са основните разходи, а как да ги поеме едно издателство с оборотни пари на нула, спонсори се появяват евентуално само на приятелски начала с някой автор.

Конкурсите на Министерството на културата са с мизерни траншове, с неясно назначени комисии от оценители. Едва 18% от издателите са усетили някаква полза от тия 100 хиляди лева, планирани според Боил Банов за програма "Помощ за книгата" тази година. Библиотеките нямат пари за обновяване на фондовете си, уж щели да им дадат 2 млн. лв. А българските писатели? 

Нека направят едно проучване с какви средства живеят писателите ни днес... А не като след кончината на Христо Фотев да установяват, че поетът е живял в мизерия!

Книжният бранш е верига от дейности - от автора през издателя до разпространителя и търговеца. От всички тези етапи зависи дали до читателя ще стигне храна за душата. Как да издаваш, като не знаеш дали ще се продаде книгата и ще има ли поне някаква възвръщаемост? Да вземем дори само това, че преди във всеки квартал имаше книжарница, а сега колко са останали? Дори в София има само 3-4 известни книжарници, а прословутият базар на площад "Славейков" никой не знае кога и дали ще бъде възобновен. Книжарниците за 30 години изчезнаха - като кината. Преди дни имаше призиви: не затваряйте книжарниците, те са не по-малко важни от бакалиите.

Ами държавата? Книгата е нейна последна грижа. Къде са механизмите за подпомагане на книгоиздаването в кризата? В бюджета на МК общо за "развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища" до 2023 г. са замръзнали едни 9 млн. лв. за всичко това!

Като загинат издателите, влекат след себе си печатниците, след тях - търговците. И най-вече - загива поколението, отучено и ненаучено да чете. Ясно е: едно общество илитерат е примитивна общност, подвластна на всякакви лъжи и управленски манипулации.