Спирала

Министърът на енергетиката Андрей Живков уволни досегашните шефове на Българския енергиен холдинг с железни аргументи. Оставяме настрана факта, че последното правителство на ГЕРБ след формално проведен конкурс натъкми на хранилката там поредната група свои питомци начело с някогашния шеф на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов. Това не е толкова важно. Същественото е, че за краткия си престой на върха на родната енергетика те не дадоха знак, че ще направят и минимални усилия за подобряване на нейното състояние.

БЕХ е структура, създадена през 2008 г., за да може, благодарение на своите активи, да получава по-изгодни условия за финансиране. Практиката обаче показа, че новото образувание се специализира по-скоро в кърпенето на дупки, отколкото в развиването на стратегически проекти - 100 милиона лева за спасяването на "Топлофикация София", 300 милиона лева за купуването на въглеродни емисии, за да може ТЕЦ "Марица изток 2" да съществува. Към момента задълженията на ТЕЦ-а към БЕХ са от порядъка на 580 милиона лева. Логично състоянието на ТЕЦ-а дава отражение върху Мини "Марица - Изток". Там, в резултат на това, че ТЕЦ-ът не плаща навреме въглищата, възникват ликвидни проблеми. Доскорошните шефове на БЕХ са прибягвали и до извънредно изземване на дивиденти от печелившите дружества в системата. Печалбата на АЕЦ се е увеличила заради цената на тока. Поради тази причина БЕХ е теглил два пъти от нея извънредни дивиденти. Същото се е случило и с Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Тази практика застрашава инвестиционната програма на дружеството, която е свързана с трансграничните връзки на електроенергийната система и безпроблемното обединение на пазарите, което предстои. И като краен резултат - дългосрочни задължения от 2,5 милиарда лева за енергийния холдинг. У нас той наистина има достъп до атрактивно финансиране. Последният облигационен заем от 600 милиона евро го доказва. За съжаление обаче остава порочната практика с дългосрочни заеми, които поема, БЕХ да решава краткосрочни проблеми. Това е класически пример за път към дългова спирала, от която трудно се излиза.