Спомен за Андрей Николов

През 1922 г., когато след дълго отсъствие от страната скулпторът Андрей Николов (1878-1959) се завръща в България, той подрежда първата си самостоятелна изложба. В един от отзивите по повод изложбата четем: "Не е ли странно, че у нас се яви Андрей Николов? Какъв тайнствен и необясним случай създаде между нас този обаятелно нежен, изтънчен и дълбок скулптор с античния култ към формата на един елин и с тънката, безпокойна и нервна възприемчивост на модерната душа, залутана в тайните на живота? Всред нас! Всред един народ, примитивен и суров, откъснат толкова векове от всякаква култура, дребнаво практичен, грубо материалистичен, почти жесток в своята алчност."
Изложбата "Спомен за Андрей Николов" е своеобразен опит да се очертаят параметрите на тази странност-уникалност в творчеството и делото на големия скулптор. В пространството на галерията са подредени не само фрагменти от скулптурното наследство на Андрей Николов, а и документи, които разкриват личността на художника и способността му да кара другите да го следват в неговите идеали и страсти. За първи път се показва важен писмен документ, излязъл изпод ръката на Васка Емануилова, в който тя споделя спомени за личните си срещи с Андрей Николов и научените уроци в неговото ателие.
Публиката има възможност да види и непубликувани досега снимки, увековечили мигове от житейския и творческия път на Андрей Николов. Подредените скулптурни портрети на личности, чиито имена отдавна са потънали в забрава, са съпътствани от биографични бележки, които съживяват спомена за Андрей Николов и най-близките до него хора - приятелите на художника.
Експозицията в галерия "Васка Емануилова" - филиал на СГХГ, която продължава до 8 септември, е осъществена в партньорство с ателие-колекция "Светлин Русев", колекция "Кольо Бянов", както и със съдействието на Държавна агенция "Архиви" и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Куратор е Пламен В. Петров.