Спомен за Анна

Мария Петкова

Благодарна съм на съдбата, че ме срещна още на младини с тази забележителна жена и че дълги години имах възможност да черпя от мъдростта й и от добродетелите, с които бе богато надарена. Само тези, които са имали личен досег с нея, знаят каква светла личност беше тя и колко голям е приносът й за българската култура и наука. Първата ми среща с нея бе, когато сътрудничех като студентка на Международния отдел на ЦК на Комсомола, в който работеше току-що завършилата немска филология Анна Спиридонова - такава беше моминската й фамилия. Контактът ми с нея бе мимолетен, но още тогава тя ми направи силно впечатление с поведението си и непринудената сърдечност.
Няколко години по-късно тя ме посрещна със същата доброжелателна усмивка и сърдечност, когато през 1970 година преминах на работа в сферата на външната политика, където вече работеше Анна, след като бе надградила получените по-рано в родния Пловдив, в езиковата гимназия в Ловеч и Софийския университет "Св. Климент Охридски" езикови познания по руски, френски и немски и в Женевския университет по специалността "превод". Работата в отдела беше напрегната, работеше се с ненормиран работен ден, събитията се редуваха едно след друго, пристигаха непрекъснато чуждестранни гости и делегации. Анна, която вече бе съпруга и майка на дъщеря и син, беше пример за нас, по-младите преводачи, освен със своята висока квалификация, но и с изключителната организираност в работата. Чужда на суетата и себелюбието, тя винаги бе готова да сподели богатия опит, който бе натрупала, но никога не парадираше с това, правеше го много деликатно. Умееше внимателно да слуша и когато кажеше тихо и кротко мнението си по даден въпрос, всички разбирахме, че това е точното решение. С респект към нея се отнасяха и възрастни колеги в отдела с дълъг дипломатически стаж.   
Анна се отличаваше с невероятна способност да откроява най-същественото в дадена дейност и да насочва енергията към значими общественополезни цели.

България все повече се отваряше към света,    

увеличаваше се културният и научен обмен, провеждаха се много международни форуми и нарастваше и нуждата от висококвалифицирани преводачи в различни области. Голям радетел на идеята българските преводачи да се обединят в своя творческо-професионална организация, Анна, заедно с големия ерудит, дипломат и феноменален преводач Веселин Измирлиев, положи огромни организационни усилия за учредяването през 1974 г. на Съюза на преводачите в България, който обедини най-добрите преводачи от всички области на превода (до създаването му литературните преводачи членуваха в Съюза на българските писатели). Веднага след учредяването на Съюза на преводачите в България към него бе създаден Кабинет на младия преводач, през който преминаха и получиха квалификация огромен брой млади преводачи. Анна Лилова има изключително голям принос не само за учредяването на Съюза на преводачите в България и творческото му израстване, но и за изграждането на българска преводаческа школа.
От 1974 г. тя премина на научна работа и така успя да осъществи най-добрите си идеи. Като учен и университетски преподавател името на Анна Лилова е тясно свързано с развитието на преводознанието и утвърждаването на теорията на превода като академична дисциплина в България. Член на катедра "Немска филология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", доцент от 1984 г. и титуляр на дисциплината "Теория и практика на превода", Анна Лилова успя в продължение на две десетилетия да запознае с принципите и функциите на превода, да зарази с магията на преводаческото изкуство и да посвети в тънкостите на преводаческия занаят поколения преводачи. Под нейното научно ръководство са написани десетки дипломни работи по теория и практика на превода. С нейната професионална и морална подкрепа множество докторанти са защитили успешно своите дисертации в тази област. От 1996 до 2006 г. доц. Анна Лилова продължи с богатия си педагогически опит да преподава в Югозападния университет в Благоевград теория на превода, специализиран превод, стилистика на немския език. За изключителния си принос е удостоена със званието почетен професор на ЮЗУ "Н. Рилски".     Доц. Анна Лилова е изнасяла лекции по теория на превода и в чуждестранни университети като Хумболтовия университет в Берлин и Висшия институт за чужди езици "Морис Торез" в Москва.

Научните търсения на Анна Лилова

намират отражение в богатата й научна продукция. Нейната монография "Увод в общата теория на превода" е преведена на руски и китайски език. Автор е на десетки студии, статии, научни съобщения, рецензии, публикувани на български, немски, френски, английски, румънски език.
Задълбочените занимания на доц. Анна Лилова с теоретични въпроси на превода се допълват от практическата й работа като преводач на немскоезична художествена литература. С преводите си тя предостави възможност на българските читатели да се запознаят с автори като Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Йоханес Р. Бехер, Ана Зегерс, Юри Брезан, Еберхард Паниц и др. Тя е и съставител на редица преводни издания и автор на предговори към тях.

От 1979 до 1990 г. Анна Лилова е член на редакционната колегия на списанията "Панорама", "Факел", "Съпоставително езикознание". Дълги години тя е отговорен редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното международно специализирано списание "Babel", издание на ЮНЕСКО. Голям е приносът й за популяризирането в чужбина на българското преводаческо изкуство и българското преводознание. Българската преводна традиция е представена от нея в престижната енциклопедия "Науката за превода" на издателство "Ратлидж" Лондон.
Личните качества и умения на Анна Лилова получиха голямо международно признание с избирането й през 1974 година за член на Съвета на Международната федерация на преводачите (FIT) със седалище в Париж и много скоро след това и за вицепрезидент на федерацията. След смъртта на основателя на FIT проф. Пиер Кайе начело на Федерацията застана българката Анна Лилова, която бе

неин президент в продължение на три мандата    
(1979-1990). За нея това бе възможност да разшири територията на своята дейност извън пределите на България и да работи с по-голям замах за творческото изграждане и международния престиж на преводаческата професия, за важната мисия на превода, в която тя бе убедена.
Не мога да забравя, когато на 4 август 2008 г. на откриването на 18-ия световен Конгрес на ФИТ в Шанхай заехме с колегата Рада Шарланджиева местата си зад табелата с името на България като представители на Съюза на преводачите в България в залата с 2000 участници, при нас започнаха да идват представители от цял свят: от европейските държави, САЩ, Африка, Австралия и Азия да ни питат за мадам Анна Лилова и да изразяват почит към нея.
В отговор на съобщението за смъртта на Анна Лилова на 30 юли т.г., в Съюза на преводачите в България пристигна официално писмо от ФИТ и няколко писма от отделни членове на ръководството, работили с нея. В официалното писмо са изброени многобройните заслуги на Анна Лилова: за личния й принос като президент Федерацията да съхрани и по време на Студената война в поведението си взаимното разбирателство, за изключителния й принос за творческото изграждане и международния престиж на преводаческата професия.
В писмото се казва още: "До днес ФИТ й дължи неимоверно много: отличен дипломат, по един забележителен начин Анна Лилова спомогна ФИТ да стане достъпна със своята дейност извън европейските граници, чрез организирането на събития в Азия, Близкия Изток, Африка... и тя ще бъде запомнена като емблематичен образ от историята на ФИТ."
Анна Лилова вярваше в силата на словото и бе убедена, че преводът служи за разбирателство между хората. За нея това бе мисията на живота й.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.