03 Юни 2026сряда09:32 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Спрете тази касапница!

/ брой: 87

автор:Петра Ташева

visibility 5701

Петра ТАШЕВА


Потресена съм! Гледам ужасяващите картини - разбити и изтърбушени жилища, масови гробове, разруха и безнадеждност от събитията в Украйна... Не искам да вярвам нито на очите си, нито на ушите си. И тази унищожителна касапница, от която тръпнат милиони хора, става в Европа, в люлката на цивилизацията днес, в XXI век, във времето на високите технологии, възхода на науката и техниката. 

Как можаха лидерите на европейските държави да допуснат това, как не се справиха с различията? Защо не успяха да потушат неправилните движения и постъпки? Защо не се вслушаха в исканията на народите си? Защо не ги водеха с мир, с разбирателство? Убедена съм, че сегашните военни действия, които доведоха до разрухата и масовите убийства, са в резултат на провалите в дипломацията и разузнаванията на страните. 

Загиват невинни хора. Милиони хора в Украйна останаха без домове. Знаем как цял живот се гради и събира дом. Майки с невръстни деца напуснаха къщите си и побягнаха, за да се избягат от смъртта. В България бежанците са хиляди. Как ще завърши това принудително скиталчество? Повече от два месеца войната не спира. Земята се покри с руини, с трупове... И няма резултатни преговори за спиране на сраженията, които носят само разрушения и смърт. Гледам страшните и ожесточени  физиономии на воюващите, които войната превръща в осверипели животни, и треперя от гняв, болка и безсилие. 

Въвеждал се нов световен ред? Ами щом ще е такъв - с рушене и убийства, той ще е престъпен и не ни е нужен. Живеем в друго време и трябва да преосмислим значението на войната.

Не може днес да има освободителна, отечествена, справедлива, "свещена" война. Всяка война носи убийства и разруха. Може да изглеждам наивна, но бих извикала с все сила: Спрете войната и се разберете по човешки. Има ли кой да ме чуе?

Последствията вече са налице - започват и вървят с прогресираща сила икономическите щети. Всички болезнено ги усещаме. Търпим лишения във всички области и посоки. И ще става все по-лошо. Ще трябват колосални средства, за да се възстановим. Кой ще ги плати, кой ще ги понесе? Пак ще живеем в трудности и оскъдици. Защо? Заради болни амбиции. Заради безсмислието на войните ощетени ще бъдат пак обикновените хора.

Все по-често се питам дали наистина човечеството е вървяло напред? Дали е прогресирало или е останало такова, каквото е било в първобитната си същност, когато е воювало със сопи за оцеляването си? Защото днес то пак пали войни, руши и убива, но с най-съвременни и скъпо струващи оръдия. 

Стряскам се от тези въпроси, на които няма кой да ми отговори. Защо война днес? Защо пак с убийства и с рушене се решават спорове между народите? Докога ще се произвеждат оръжия за масови убийства и за рушене на съграденото с много труд и средства? Няма ли в света съюз, организация, авторитет, който да спре производството на оръжия, да спре войните?

Безсилно ли е човечеството пред тези унищожителни световни бедствия? Няма ли сила, която да озапти, да спре този, който праща мъжете, юношите по фронтовете, за да убиват и рушат? Недорасло ли е човечеството за тези надежди? Мечти или утопии са тези въжделения на мен, обикновения човек...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ