Европа
Средносрочният преглед - за нов курс!
Необходимо е обновление на европейския социален модел
/ брой: 271
Георги Пирински
През март т.г. Европейската комисия инициира Средносрочен преглед за изпълнението на "Стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж" и стартира гражданска консултация за досегашната равносметка за изпълнението на стратегията със срок за мнения до края на октомври. През следващите месеци предстои средносрочният анализ да стане предмет на приоритетно обсъждане и в Съвета на министрите, и в Европейския парламент.
Обобщаващата констатация на комисията от март е, че докато в продължение на десетилетия ЕС е бил характеризиран като едва ли не уникална "машина за сближаване", то сега този процес е замрял и дори е тръгнал в обратната посока поради "натрупването на дисбаланси и под натиска на кризата".
Но дали причините за неуспеха на стратегията досега са неравновесията и кризата, или се коренят в нея самата? Критичният анализ на съдържанието й разкрива поне четири същностни недостатъка. Първият - самият избор на целите, показателите и политиките: те повтарят подхода от предходната Лисабонска стратегия, по която не бе постигнат нито един от заложените в нея показатели. Второ - анализът на неравенствата се ограничава само до проявленията им по отношение на здравето и на бедността, докато комплексният проблем за задълбочаващия се разрив между бедни и богати всъщност представлява основна причина за самата криза. Трето - водещото място на критериите по Пакта за стабилност обезсмисля постановката за ограничаване на бедността чрез "обмена на добри практики" - типичен пример на евробюрократичен "новоговор"... Четвърто - всъщност министрите на финансите, а не Европейският съвет (президентите и премиерите) имат решаваща роля за изпълнението на стратегията.
Основният порок на документа е пълната липса на задълбочен анализ и подход за намиране на изход от кризата. Всъщност за целта се налага ясно дефиниран нов подход, тръгващ от ключовия проблем за нарастващите неравенства, както и от все по-сериозните екологични предизвикателства.
Социалното измерение не може да се сведе само до проблема за бедността, колкото и той да е остър и задълбочаващ се. През последните десетилетия в повечето страни нарастват неравенствата в заплащането, все повече са заетите за ограничен период или на половин работен ден, застрашително нараства числото на заетите в сивата икономика. Особена острота придобиват разрастващият се разрив спрямо новите страни членки, поляризацията между столици и провинциални райони.
Един нов курс за реализацията на "Европа 2020" изисква като отправно начало дълбока промяна на съотношението между икономически и социални права; ребалансирането между икономическото и социалното измерение като необходимата предпоставка за устойчиво бъдеще. Наложителен е нов дневен ред, насочен към качествени работни места, социална сигурност, социални права, социален диалог, публични услуги и т.н., който пълноценно да ангажира всички заинтересовани страни в необходимия справедлив процес на обновление на европейския социален модел.
Групата на социалистите и демократите още в предходния Европейски парламент през март 2010 година прие разгърната позиция по проектираната стратегия, подчинена на постановката, че "ЕС следва да преодолява исторически предизвикателства и да създава нови възможности за всички", като за целта са необходими нова визия и нови цели. Като централна задача бе посочено социалното и териториалното сближаване - хармоничното развитие в рамките на целия ЕС, основано на солидарността; прозрачна, рационална и интелигентна кохезионна политика, съгласувана с другите политики, както и всеобщ достъп до публични услуги.
Тези приоритети на социалистите днес остават не само напълно валидни, но придобиват и нова актуалност в светлината на досегашния опит от осъществяването на стратегията. Предстоящият средносрочен преглед следва да стане приоритетна област на активност на групата, подчинена на императивите на осъвременяващата се европейска социална алтернатива.
Предизвикателството е и към нас - българските социалисти, да пренесем остротата на обсъждането и у нас по отношение и на т.нар. "Национална програма за развитие България 2020", която страда от основните недостатъци на европейския документ плюс редица "родни приноси". На страната сега е жизнено необходим национален дебат именно по верните цели и подходи за подем и развитие.
Но въпросът е дали ние, БСП, ще се окажем годни не само да го инициираме, но и да го спечелим? Или ще си останем в безпътицата на самосриването?