Стабилност до дупка

В неделя протестираха артистите. Видяхме ги на площада пред театъра. Казаха, че така повече не могат да издържат.
В понеделник излязоха докторите. Този път протестират не само за повече пари, а заради това, че хаосът в системата е стигнал до критични нива. Казаха, че така повече не може да продължава.
Продължават и протестите на тютонопроизводителите. Те отдавна изнемогват и повече не могат да продължават така.
Протестираха още майките, таксиджиите, еколозите, полицаите...
Изброяването може да продължи още много дълго време и да заприлича на картината на недоволните, която навремето Гео Милев така ефектно и страстно описа в "Септември".
Протестът е последната останала автентична форма на политически живот в българската стабилност. Стабилността като свръхцел е основната философия на Бойко Борисов. Макар че никой не попита - нима е успех стабилността в мизерията? Каква стабилност, когато цялото общество скърца със зъби, псува, проклетисва и се чувства като екипаж на кораб, който потъва към дъното?
Добре е, че са протестите. Те все пак са знак, че още има сили за съпротива в тази страна. Тоест стабилността все още не е убила всички, а това вероятно безкрайно тревожи Бойко Борисов. Защото самият факт, че си оцелял, веднага те превръща в заплаха за стабилността...