Стандарти на живота и на смъртта

Едно 8-годишно дете, което вероятно е чакало с нетърпение новогодишния си подарък, напусна този свят в навечерието на Нова година.
Поредната нелепа смърт постави редица стари въпроси, които неведнъж са били на дневен ред, но отговорите им винаги са натиквани в най-тъмните ъгли на коридорите на управлението. Поредната нелепа смърт, която се дължи на поредното недоразумение в системата на здравеопазването и ни връща към 2010 г., когато е създаден медицинският стандарт по обща хирургия. Според него дете може да бъде оперирано само и единствено от детски хирург, но не и от специалист по обща хирургия, защото законът му го забранява. Точка! Това е причината болни да бъдат разнасяни напред-назад от болница в болница и да умират в линейките. Уж презумпцията за въпросните стандарти е по-високо качество на медицинската услуга, а най-често резултатите от тях са плачевни. Защото въпросните стандарти поставиха твърде високи, дори непосилни изисквания пред болниците. Особено малките. Така пациентите трябваше да бъдат насочвани към големите болници, а лекарите по принуда да ги напускат.
Само че как може да бъде обяснено на родителите, че детето им е умряло не защото един или друг доктор не си е свършил работата, а защото безумен закон не му позволява да си я свърши.
И пак като преди няколко години показно министърът уволнява. Този път - шефа на болницата. Не, че това ще върне детето. Нито доверието в системата. Защото за грешките й и грешките на политиците не може вечно да плащат пациенти и медици.