Станишев: ЕК заложи ключовите приоритети на ПЕС в работната си програма

„Доволен съм, че ключови приоритети на социалистите са отразени в първата работна програма на новия състав на Комисията, която задава посоката до края на мандата. Това е историческа промяна в политическия курс на ЕС към устойчив и социален модел, в разрез с досегашната практика десницата да налага своите приоритети. Знаково беше, че инициативите на ЕК за предстоящата година бяха представени от еврокомисаря - социалист Марош Шефчович.“

Това заяви президентът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев по повод представената по-рано днес в пленарна зала на ЕП работна програма на Европейската комисия за 2020 г. Сред приоритетите на левицата, предвидени от ЕК, са Европейска рамка за минимални работна заплата, механизъм за помощ при безработица, както и основни елементи от Младежкия план на ПЕС - продължаване на Младежката гаранция и въвеждане на Детска гаранция от 2021 г. Очаква се и представянето на редица мерки в дигиталната сфера, предвиждащи подобряване на условията на труд на работниците в онлайн платформите.

„Завоят към повече леви политики в ЕС е резултат от сериозната битка, изнесена от семейството на социалистите, през последните месеци. Важна роля играе и изравненият политически баланс в Еврокомисията след евроизборите. Левите комисари са девет на брой, колкото и на ЕНП, и заемат ключови за социалистите постове като икономика, регионално развитие и работни места. Доволен съм, че те изпълняват предизборните си обещания и са движещата сила зад новите предложения на Комисията. Разбира се, настоящата подкрепа на ПЕС за ЕК не е безусловна. Социалистите ще продължаваме да следим внимателно работата на Комисията, за да предотвратим тръгването по наклонената плоскост, по която пое и Юнкер - добри намерения на думи, но нито желание, нито капацитет за реализиране на социални политики“, заяви Станишев.

Обявените днес приоритети на ЕК се очаква да бъдат представени под формата на законодателни инициативи в рамките на следващата година. Преди да бъдат реализирани, те трябва да бъдат договорени с Европейския парламент и държавите-членки в Съвета, а резултатът от новите политики до голяма степен зависи и от определеното за целта финансиране.

„Първият сериозен тест за осъществяването на предвидените социални политики са преговорите за следващ бюджет на ЕС. За момента държавите-членки в Съвета предлагат сериозно орязване - близо 240 млрд. евро по-малко от позицията на Европарламента. Пазарлъците между европейските лидери предстоят в края на февруари, но за всички трябва да е ясно, че дългосрочният бюджет на ЕС не е игра на цифри, а на политики. А политики не се правят без ресурси“, категоричен беше президентът на ПЕС.