Станишев: Пестелив бюджет на ЕС ще обрече новите амбиции на провал

„Преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС винаги са трудни. Този път обаче залозите са по-високи от всякога. С една държава-членка по-малко и нарастващи глобални заплахи, ЕС си постави по-високи цели и амбиции. В резултат на това се създадоха и по-големи очаквания сред европейските граждани за трансформация и промяна на курса по ключови за ЕС политики. Логично е тези амбиции да бъдат подкрепени с адекватно финансиране, ако искаме да се реализират в необходимия мащаб и с очакваните резултати. На този фон предложението на масата пред европейските лидери за драстично орязване на редица политики ще ограничи още повече възможностите на ЕС да се справи с най-големите предизвикателства и ще бетонира принципа “всеки за себе си” по важните теми. От това губи Европа като цяло, но най-вече държавите от Централна и Източна Европа, в това число и България.”

Това заяви лидерът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев след координационната среща между премиери, комисари и партийни лидери от семейството на социалистите преди започващия днес в Брюксел извънреден Европейски съвет. Лидерите от левицата обсъдиха предстоящите преговори за новия бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г., както и последното предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. В него се предлага драстично намаление на средства по ключови политики като сигурност и отбрана, миграция и охрана на външни граници, селско стопанство, кохезия, младежки политики, наука и изследвания, както и цифровизация.

“Сред големите жертви на новия бюджет се очертава да бъде кохезионната политика. За социалистите кохезията не е подаяние от богатия Запад към бедния Изток, както мнозина се опитват да го представят, а инвестиция в бъдещето на ЕС, която заличава границите и разделителните линии между старите и новите  страни-членки и е сред най-видимите постижения на ЕС. От нея в крайна сметка печелят всички. Очевидно е, че това сближаване не върви с темповете, с които ни се иска, но това не е причина да орязваме бюджета й, а тъкмо обраното, да го подсилим.“, смята Станишев.

“Ябълката на раздора продължава да бъдат вноските на държавите-членки, които формират основна част от бюджета. За пореден път преговорите се превръщат в игра, в която победителите печелят за сметка на губещите, а основният въпрос, който всеки лидер си задава е „колко трябва да дам и колко ще взема?“. Порочен е дебатът за нетните бенефициенти и нетните донори, тъй като именно страните, които в момента имат най-големи вноски, са и най-силните икономики в Европа с най-големи ползи от единния пазар.

Социалистите отдавна имаме категорична позиция по въпроса. Необходими са свежи пари от собствени ресурси на ЕС, които не натоварват нито една страна поотделно, като данък върху технологичните гиганти, допълнителни вноски от системата за търговия с емисии, данък върху финансовите транзакции и др. Да оставим бюджета зависим предимно от вноските на държавите-членки гарантира нови порции национален егоизъм и безкрайни пазарлъци между европейските лидери при вземането на решения по големите теми от дневния ред на ЕС. С такъв подход обричаме всички нови амбиции на неуспех, като Зелената сделка, справедливия преход и социалните политики. Този национален егоизъм вреди на Общността в дългосрочен план. Сега повече от всякога имаме нужда от силно лидерство в ЕС, което да надскочи простите сметки и да даде тласък на онази фундаментална промяна към по-устойчиво бъдеще, за която гласуваха стотици милиони хора на последните европейски избори“, заключи Станишев.

Сред присъстващите на срещата бяха:

• Антонио Коща, министър-председател на Португалия; 

• Мете Фредериксен, министър-председател на Дания;

• Педро Санчез, министър-председател на Испания;

• Робърт Абела, министър-председател на Малта;

• Сана Марин, министър-председател на Финландия;

• Стефан Льовен, министър-председател на Швеция; 

• Олаф Шолц, вицеканцлер и министър на финансите на Германия;

• Давид Сасоли, председател на Европейския парламент;

• Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на ЕК, отговорен за Европейски зелен пакт;

• Марош Шефчович, заместник-председател на ЕК с ресор „Междуинституционални отношения и перспективи“;

• Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

• Паоло Джентилони, европейски комисар с ресор „Икономика“;

• Елиза Ферейра, европейски комисар с ресор „Сближаване и реформи“;

• Николас Шмит, европейски комисар с ресор „Работни места и социални права“;

• Ираче Гарсия Перес, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП;

• Алексис Ципрас, лидер на Сириза, Гърция;