Станишев: През 2009 г. десните спасиха банките, пострада здравеопазването, сега берем горчиви плодове
По време на финансовата криза през 2009 г. десните правителства спасиха банките, а не хората, прилагайки твърдо политика на затягане на коланите, припомни в предаването "Неделя 150" на БНР президентът на ПЕС Сергей Станишев. И обърна внимание, че от тази политика страдат социалните системи, на първо място здравеопазването и сега берем горчивите й плодове в Италия и Испания.
За справяне с последиците от пандемията от коронавирус има два фактора - средства и време, изтъква президентът на ПЕС.
Вярваме, че трябва да има всеобхватен план за икономическо възстановяване на Европа с публичен ресурс и общ фонд, който да достига 1.5 трилиона, посочи Сергей Станишев.
"Досега мерките, които са одобрени са за около 600 милиарда евро. Това е важно, но недостатъчно. Вярваме, че трябва да има цялостен всеобхватен план за икономическо възстановяване на Европа с публичен ресурс, с общ фонд, който трябва да стигне до 1.5 трилиона", каза още Станишев.
На въпрос каква е необходимостта от солидарност и дали всяка държава членка се оправя, както може с кризата от коронавируса, Станишев отбеляза, че това е вярно само донякъде.
"Първо не говорим само последните седмици, а вече повече от месец и половина, откакто започна тази пандемия в Европа, повечето държави взеха национални мерки, защото това е в техните пълномощия. Искам да обърна внимание, че вече са взети и то с много активно наше участие редица конкретни икономически мерки и позиции. Нека да дам пример с 37-те милиарда от действащата финансова рамка на ЕС, която вече е на разположение на всички страни-членки. Това означава около 2.7 милиарда са на разположение на България за спешни харчове, свързани с кризата, насочени към здравеопазване, към подпомагането на бизнеса", каза още Станишев. Той уточни, че става въпрос за резервите на ЕК от европейския бюджет.
По думите му втората мярка също е много съществена. "Искам да обърна внимание, че по наше настояване и с инициативата на двама наши комисари беше одобрен и Европейски фонд, който се планира да бъде около 100 милиарда евро за подпомагане на страните в борбата с безработицата, за временна заетост, за специални програми в тази насока. Тази програма ще бъде изцяло достъпна за всички страни-членки, не само в Еврозоната. Третата мярка са 200 милиарда евро чрез Европейската инвестиционна банка за подпомагане на фирми, особено малките и средни фирми. В България това са огромната част от фирмите за ликвидност, за заеми, които са преференциални", продължи президентът на ПЕС.
"Нашата позиция също така е ясна, че тези мерки са необходими, навременни, но недостатъчни. Това дали Европа ще излезе от тази криза по-силна и заедно ще се справим с предизвикателството, особено в икономически и социален план, зависи от два фактора. Първият фактор е време. Дали мерките ще бъдат взети навреме. Не бива да се отлагат, защото тази криза действа асиметрично върху различните страни в зависимост от това колко мащабна е епидемията във всяка една страна, колко заразени има, колко е напрежението в здравната система и второто какви са характеристиките на икономиката на страните. Най-тежко пострадалите сектори в момента са вече туризма, транспорта. В някои страни този сектор е много голям. В това число в България туризмът знаете колко е важен за българската икономика. Тенденцията също е много тревожна. Вторият фактор е факторът мащаб на мерките.
